Любомир Попйорданов: Подкрепата на бизнеса и местните хора е ключов фактор в опазването на природата

Любомир Попйорданов е юрист по професия, предприемач по кариера и активист по призвание. Той е собственик на популярния магазин за алпийска екипировка „Стената“ и на туристическа агенция „Одисея ин“. Част от е от ръководството на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). Подкрепя активно много природозащитни каузи и е сред визионерите на устойчивия туризъм у нас. Поводът за разговора ни е новината за създаването на нова природозащитна зона у нас с частни дарения. Тя е инициатива на Българското дружество за защита на птиците и си поставя като цел купуването на 100 декара земеделска земя в Южен Сакар за опазване на царския орел и още два застрашени вида.

- Неотдавна Българското дружество за защита на птиците обяви, че създава първата „Земя под заКрила“ в България с частни дарения. Как гледате на този нов за България „феномен“?

- През последните години сме свидетели на събудил се порив за дарителство. Войната в Украйна доказа, че ако една кауза е добре представена, от лица и граждански организации, които имат доверието на обществото, то могат да се постигнат впечатляващи резултати. „Земя под закрила” е продължение на вече стартирал процес и се надявам да намери повече свои посланици – публично разпознаваеми лица.

- Знаете ли за подобни инициативи в други страни в Европа и как се развиват те?

- Има такива примери, както в областта на недвижимото културно наследство, така и за откупуване на брегова ивица, за горски територии не съм сигурен, но активно работещ и много силен фонд има например в съседна Румъния, Фондация „Карпатика“, която има впечатляващ списък от партньори от всички категории.

- Магазин „Стената“ също подкрепя инициативата с дарения. Какво ви мотивира като бизнесмен да подкрепяте подобни инициативи?

- Ние отделяме част от средствата от продажба на брандовете Deuter, Boreal, Buff, Julbo и Ortovox за целите на кампанията.„Стената” е продължение на усилията на туристическият ни бизнес „Одисея-ин” и неговата мисия, осъзната и като дълг към природата. Мнозина са сред нас планинските водачи, това е разбиране на хората в нашия екип. Всяка година подкрепяме десетки инициативи, но тази има заявката да отвоюва за природата територии; тук има визионерство и предизвикателство дори.

- С БДЗП си сътрудничите от дълги години. Как партньорството между бизнеса и НПО помага за по-доброто опазване на българската природа?

- Без активното въвличане на бизнеса и местните хора, усилията за опазване на природата са обречени. Бизнесът може да бъде така необходимия мост и инструмент за повече публичност.

- Като бизнесмен виждате ли и бизнес потенциал около този своеобразен „микрорезерват“ в Южен Сакар? Би ли могъл той да привлече любители на природата – екотуристи, бърдуочъри, фотографи?

- Бих се радвал да постигнем закупуването не на 100, а на 1000 декара, създаването на една значима и на картата територия, в която с добро управление да дадем пример и на държавата, и същевременно да дадем пример какво може да донесе на местните хора отговорният и ориентиран към природата туризъм, включително нови и качествени работни места. 

Кампанията е с ясна цел и измерими резултати – закупена земя, където природата да бъде съхранена.

- Доколко е важно за един дарител да може да види резултата от своето дарение? Бихте ли искали вие лично да посетите и да видите с очите си закупената земя и нейните обитатели?

- Аз настоявам за това, като бих препоръчал и да се създаде и един борд от обществени лица и активисти, който да бъде в помощ на БДЗП.

- Въпреки малката си територия, България е в челните места в Европа по относителен дял на запазена дива природа. „Зове“ ли тази дива природа туристи? Съумяваме ли да извлечем някаква икономическа полза от нея?

От гледище на природозащита, реално защитените територии са само 5%, останалото са Натура2000 зони и обекти по ЗЗТ, дюни, на които се паркират коли, нямаме основание за гордост. Има добри примери на природозащитни центрове, предоставящи успешно туристически услуги, и на туроператори  и къщи за гости, които развиват отговорен туризъм – приключенски, birdwatching и не само, но тези бизнеси работят само в своите малки екосистеми, и не намират път и смисъл в създаването на голяма национална мрежа, която от своя страна да работи за тях.

- Къде се намира в момента екотуризмът в туристическото „меню“, което предлага България? Как стои на фона на масовия туризъм например?

- България е слаборазпознаваема на картата на световното предлагане в тази област, и не защото нямаме неурбанизирана и запазена природа, а защото Министерство на туризма и дори МОСВ по никакъв начин не подпомагат този бизнес, и всички успехи са плод на индивидуални десетилетни усилия на няколко самоотвержени личности, визионери и мечтатели. След КОВИД и особено през Лято 2023, предвид войната в Украйна, много мега бизнеси от морето се сетиха и за българския турист, и за възможностите да се развива друг продукт, във и извън високия сезон, и дори целогодишно. Както се казва, кризите са и възможност.

- От кои държави идват най-много туристи за активен, приключенски и еко туризъм у нас? Предимно на организирани турове ли идват или „самосиндикално“?

- Българският пазар, особено що касае активен и приключенски туризъм, включително в рамките на корпоративни събития, е с много добри перспективи. От гледище на организиран туризъм най-много туристи идват от страни като Германия, Франция, Испания, като от голямо значение е достъпността със самолет и цената на полетите. Англоезичният пазар, Обединеното кралство, Холандия, Скандинавия, САЩ са с огромен потенциал. Индивидуално пътуващите, организирани или не, преобладават. Това са хора с добри доходи, успешна кариера и интереси.

- Съпоставките между България и Гърция по отношение на морския ваканционен туризъм определено не са в наша полза. А достоен съперник ли сме в сферата на екотуризма?

 - България и Гърция могат и са допълващи се дестинации, които са и в съперничество, да. Планинското водене в България направи големи крачки, но като цяло остават проблемите с водачи за приключенски и еко туризъм, владеещи свободно чужди езици. Гърция като страна стои по-добре в рекламно отношение и по отношение на този продукт.

 www.bspb.org