Над 90% от горските пожари у нас са резултат от човешка намеса

Над 90% от горските пожари у нас са резултат от човешка намеса - след преднамерена намеса на хора или поради небрежност. Само в два до четири от случаите причината за възникване на пожар е естествена, като най-често става въпрос за възпламеняване от мълния. Това показва анализ на природозащитната организация WWF.

Изследването обхваща периода от 2010 г. до 2024 г. и се базира на официална информация от институции като Изпълнителна агенция по горите, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Министерството на околната среда и водите и др. Палене на стърнища и растителни остатъци, изхвърляне на фасове, невнимателно боравене с открит огън, технически неизправности в горска и селскостопанска техника и умишлен палеж са сред причините за появата на пламъци. 

През последните 15 години в България са регистрирани над 7000 горски пожара, обхванали над 1,1 млн. дка територия, показват данните. Само през 2024 г. у нас са избухнали близо 600 пожара, като особено засегнати са районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар. От WWF отбелязват, че финансовите средства, необходими за справяне с щетите от тях, надхвърлят средствата от предишните седем години. Над 80% от всички горски пожари възникват извън горските територии и впоследствие се прехвърлят в тях, сочи още анализът.

Според анализа "пожарите стават все по-интензивни и все по-често навлизат в защитени територии".

Традиционно пожароопасният сезон има два пика - пролетен и летен. Напоследък обаче има отклонение от нормата и голям брой пожари избухват есента и зимата. Тази тенденция вероятно ще продължи и в бъдеще, като се имат предвид прогнозите за климатичните промени. Едва 4 на сто от пожарите имат естествени причини – най-често мълнии.

Останалите случаи са причинени от хората - палене на стърнища, изхвърляне на фасове, а дори и умишлени палежи. 80% от горските пожари възникват извън горите и после се прехвърлят в тях, сочат още данните.

Преките щети върху горите се оценяват на 29 млн. лева, косвенитe обаче, свързани със загуба на биоразнообразие и туризъм, надвишават 100 млн. лв. годишно.