Българите в чужбина отвръщат на Симеонов

Българи в чужбина отговориха с гневно открито писмо до съпредседателя на т.нар. патриоти Валери Симеонов, който им каза „да не му се мотаят в крата“ за промените в Изборния кодекс и ги нарече „безродни капризничещи псевдосънародници“. 

Симеонов вдигна епистоларен скандал на българка, живееща в САЩ, заради великденските протести, предизвикани от приемането на неговото предложение, чийто краен резултат ще е ограничаване на избирателното право на българите в чужбина.  

„Но както на Вас никой не Ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре, така не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25годишни проблеми сътворени от безродни политици и безродни капризнечещи псевдосънародници“, е написал Симеонов (правописът е негов) до Елена Хамбарджиева, живееща в Ню Йорк.

„От писмото разбираме, че според господин Симеонов изказването на мнение и отстояване на гражданска позиция е “моткане в краката”, а правото на граждански протест е “вдигане на патардия”.
Припомняме на господин Симеонов, че неговата длъжностна характеристика на практика се изчерпва с това да се вслушва във волята на избирателите, които са де факто негови работодатели“, се казва в писмото-отговор.

Те припомнят на националиста, бивш съюзник на Волен Сидеров: „много българи в чужбина продължават да са данъкоплатци, а както е добре известно, българската диаспора е най-големият инвеститор в бюджета на Републиката - с близо 3 млрд. лева годишно“.

Авторите на писмото продължават: „На въпроса на господин Симеонов "Кой Ви пречи да гласувате?", отговаряме ясно: “Вие, господине, и Вашите колеги народни представители, които с лека ръка си позволиха да ни отнемат възможността да създаваме избирателни секции там, където наистина са концентрирани българските общности в чужбина, заблуждавайки българската общественост с неверни твърдения. Да гласуваме е наше конституционно право, чието упражняване не е нито скъпо, нито опасно за националните интереси.”

В писмото до Елена Хамбарджиева Симеонов нарича българските данъкоплатци „оскотели“ и казва и следното:

„...Случайно да сте чували за откритите до момента на приемането на новия ИК 136 секции в Турция, от които влизаха между 60 000 и 100 000 гласа?

Случайно да сте чували, че на последните парламентарни избори в САЩ и Канада гласуваха 8000 българи, а другите 200-300 000 браха гъби?

Случайно да сте чували, че откриването на 1 секция струва на обеднелия и оскотял бг данъкоплатец, а не на Вас, между 8000-12000 евро?...“

Тези негови твърдения бяха опровергани от социолога и член на ЦИК Цветозар Томов във "Фейсбук":

"Без да вземам по същество отношение спрямо тезите на г-н Валери Симеонов относно гласуването извън страната (приемам, че има право да отстоява гледната си точка), ще отбележа следното:

1. Не е вярно, че цената на гласовете извън страната е толкова висока, колкото твърди г-н Симеонов. Всъщност, това не са най-скъпите гласове. Най-скъпи са гласовете на хората, гласуващи в подвижни избирателни секции. Ако ще въвеждаме икономически съображения за ограничаването на избирателни права, да започнем ли с тях? Ще припомня, че гласуващите така са трудно подвижни хора.

2. Не е вярно, че увеличаването на секциите в република Турция е довело до увеличаване на гласовете, подавани там. Тъкмо обратното - през 2014 г. гласовете извън Турция за пръв път бяха с 50% повече. В Турция гласовете намаляха спрямо предходни избори.

3. Не е вярно, като цяло, че секциите извън страната досега са били излишно много, тъй като хората не гласуват. През 2014 година средният брой гласуващи в секции извън страната надхвърля 300 души, а в страната е по-малък.

4. Приемайки, че гласовете, подадени в Турция, са непропорционално много спрямо общия брой на българите, живеещи в чужбина, ще посоча, че има две възможности. Първата - да увеличим броя на секциите извън Турция, за да създадем по-нормални условия на избирателите там да гласуват. Втората - тази, която бе приета - да пречим на българите в чужбина да упражняват избирателните си права. Защо избираме втората?

5. Ако все пак смятаме, че който живее в чужбина не трябва да има същите избирателни права, както този, който живее в страната, защо не искаме промяна на чл 26 ал. 1 от Конституцията? Защото е по-трудничко или защото ще проличи колко цинични диваци сме всъщност?"