Да внесем комисар по здравеопазването

Чужд, независим, достатъчно авторитетен и компетентен експерт, да дойде със свой екип и да разработи нова национална стратегия, предлага кардиохирургът, проф.Людмил Бояджиев

- Проф. Бояджиев, каква диагноза поставяте на българското здравеопазване?

- В медицината има едно понятие „инсуфициенция”, което означава „недостатъчност”. Ето такава е моята диагноза. В здравеопазването, което трябва да бъде първа грижа на политическата концепция – каквато и да е тя по партийна принадлежност, – нищо не се случва. То не се развива, а се движи по инерция.

Изостана като концепция, изостана и като материална база. В момента нямаме обща стратегия, която да набележи след 50 години кои ще са основните заболявания на обществото. И с какви специалисти трябва да разполагаме тогава. В това отношение европейските държави имат краткосрочно, дългосрочно и стратегическо планиране. А ние не знаем след 25 години колко педиатри ще ни трябват, колко специалисти по вътрешни болести, колко – по белодробни и т.н. Това е бомба със закъснител, това е проблем, който

ще ни удари страхотно. Има цели специалности, в които определена категория хора спират развитието на останалите, за да управляват пазара на услуги. И държавата въобще не се намесва.

- Защо не се намесва? Не иска или не знае как?

- Според мен просто не е заинтересована. Твърдя, че в голяма степен продължава политическата инерция да се гледа несериозно на здравеопазването. Ако имаше политическа воля за промяна, сегашната ситуация, както и организационните похвати нямаше да са такива. Нямаше да продължава необоснованото съществуване на ведомствени болници – каква е разликата между работещите в една система и цивилното население? Нямаше да ги има

медицинските бутици – държавни и частни, за които никой не знае какви точно са, чии са, какво се извършва в тях като лечение, колко са инвестициите и откъде са. В същото време се води някаква неясна организационна политика спрямо държавното здравеопазване, като непрекъснато се твърди публично, че се предприемат някакви мерки. Тези мерки обаче не се развиват, защото искат инвестиции.

- Това ли е тежката болест на българското здравеопазване? Липсата на инвестиции?

- Ще ви отговоря с една моя любима мисъл на Гьоте: „Човек вижда това, което знае”. Тя е ключът към основната дилема на българското здравеопазване, дилема, която звучи смешно в днешно време: ние ще модернизираме, но няма да закриваме нищо от сегашната база. Това е все едно да искате да направите основен ремонт на апартамента си, без да изхвърляте стари мебели. Очевидно нещо в цялата схема куца.

- Любопитно е защо куца повече 20 години, през които се смениха няколко правителства от различни партии?

- Защото няма разлика в политическото мислене на управляващите през последните 20 години. Те произхождат

от едно и също място. И никога не са искали да направят нещо сериозно в тази сфера по простата причина, че до този момент здравеопазването винаги е било разглеждано като услуга, а не като механизъм за генериране на приходи. Доказва го сегашното законодателство, което до голяма степен е виновно за катастрофалното положение на болниците – те може да са търговски дружества, с идеална цел, но нямат право да формират печалба. Е, такова понятие в икономическия свят няма – търговско дружество, тоест фирма, която не може да формира приходи.

- В обществото преобладава мнението, че държавата сякаш се е оттеглила от позицията, която би трябвало да заема в тази област - на активна грижа за подобряване на здравето на населението. Според вас какво стои в основата на тази оценка?

- Тя не се е оттеглила. Просто си стои на едно място, изобщо не се намесва и системата се влачи, крета. Вече коментирахме липсата на политическа воля, но в основата й стои и още един сериозен мотив –

да не се накърнят интересите на лекарското съсловие. Все пак освен от медици това съсловие се състои и от избиратели. Говори се, че в здравеопазването се въртят едни 2 млрд. лв. от нерегламентирана частна практика. За да се промени тази ситуация, е достатъчно да се приложи една проста схема - вместо всеки да извършва нерегламентирана частна дейност в болниците, нека се даде възможност на медиците да си регистрират дружества на територията на болниците, които пък да станат събирател на приходите от тази дейност. Това вече е бизнес – ясен, печеливш и прозрачен. При тази схема успехът носи печалба, а провалът си е твоя отговорност. Това е справедливо и в същото време стимулиращо. Но никой не се наема да направи такава крачка, защото съсловието ще се обърне срещу него.

- По десетобалната скала колко степени ни делят от понятието „модерно европейско здравеопазване”? И защо?

- Делят ни не просто степени. Навремето, при подписването на Лисабонския договор, когато се взема решението да се обедини Европа, се създава една специална глава, която урежда въпросите с медицинската помощ и статута на медицинските специалисти

през границите на Европа. По линия на тази глава сме закъснели поне с две десетилетия с подготовката на българската здравна система за интегрирането й в европейската. За съжаление точно по тази причина има страни - членки на ЕС, в които е въведена забрана техни граждани да се лекуват у нас. Една от тях е Англия. Какво означава това? Че нашето здравеопазване е оценено като недостатъчно да покрива елементарни стандарти за лечение на здравноосигурените лица от тези държави.

- Значи по линия на здравеопазването сме извън ЕС?

- Ние сме във фазата на плахи опити да започнем някаква интеграция или изравняване на стандартите, което е много бавен и труден процес.

- Защо в повечето развити държави здравната политика е ориентирана към профилактиката, а у нас не?

- Това е въпрос на инвестиции. Профилактиката е най-скъпото нещо.

- Но е инвестиция, която се отплаща, нали? В дългосрочен план не е ли по-изгодно за една държава да инвестира в активното дълголетие на нацията си?

- Точно така е. Но в дългосрочен план. Профилактиката е стратегията на далновидните политически концепции. Неслучайно споменах стратегическото планиране. Защо САЩ стигнаха дотам, че да

тестват генотипа на населението още в зародиш? Защото ги вълнува въпросът дали този ембрион в бъдеще е застрашен от висок холестерол, нарушена мастна обмяна, а оттам и от инфаркт или инсулт. На нация, която иска да се развива, й трябват здрави и работоспособни поколения, а не хора, които стават инвалиди на 30-40-годишна възраст вследствие на инсулт. Тогава те струват на системата много повече, отколкото ако тя вземе мерки навреме и предотврати болестта. В нашата здравна система

профилактиката не носи „възвращаемост”, защото нямаме клинични пътеки за предотвратяване на болести. Имаме клинични пътеки само за лечение. Само за поставянето на стентове (бел. ред. – метални разширители за съдове) годишно се усвояват милиони левове от Националната здравноосигурителна каса, която съответно ги дава на няколко болници в София и страната за извършването на този вид лечение. Това е политиката на тоягата и моркова. Морковът в случая са парите, които се дават за скъпи медицински услуги. И това е, което в крайна сметка ни кара да се стремим към лечение, а не към профилактика. За профилактика у нас не се плаща, плаща се само за лечение. И колкото е по-сложно и по-продължително то, толкова повече пари се усвояват.

- Докъде ще ни доведе този дисбаланс в съотношението профилактика - лечение?

- Той вече е довел до много тежко изкривяване в концепцията за обслужване на съответните подсистеми на заболяванията. Специално за подсистемата на сърдечносъдовите заболявания мога да кажа, че не съм убеден, че в момента се прави най-доброто, което би трябвало да се прави, и най-коректното към огромната група болни хора.

- Какви са начините това положение да се промени?

- В тази държавно-политическа конюнктура няма възможност и шанс за промяна. Трябва тотално да се смени отношението към здравеопазването и това вече

ще е знак, че има воля за нова национална здравна политика. Идеята за промяна може да се роди единствено и само в политическото мислене на управляващата класа. И това ще е само началото. Ако се случи, за да вървим по-бързо напред, според мен има само един вариант – да си внесем комисар по здравеопазването. Чужд, независим, достатъчно авторитетен и компетентен експерт, който да дойде със свой екип, да разработи нова национална стратегия за здравеопазване и след това да контролира прилагането й. Това би гарантирало еднакво безпристрастно и обективно отношение към всички болници.

- Кои са успешните модели на ефективна здравна политика в световен мащаб и как могат да се приложат у нас?

- Законодателството е това, което може да гарантира добра здравна политика. И то законодателство, което ясно да регламентира отношенията между лекари и пациенти. Това не става с наредба, не става с морален кодекс на професионалното съсловие. Става само със законодателство. У нас

правата на пациентите са много бегло маркирани. Единични са случаите, в които се прилага нормалната европейска практика за разясняване и информиране на пациента какво му предстои, какво може да се направи и каква е алтернативата. Това, което произтича от този процес, не прави впечатление на никого, на контролиращите органи и на държавата най-вече, която не предприема нищо в тази посока.

- От време навреме се лансират тези, че българското здравеопазване е сектор, в който си струва да се привлекат чужди инвестиции. Доколко са основателни?

-  На този етап няма как да разчитаме на чужди капитали, докато не изравним стандартите за лечение с европейските. На теория при нас има по-ниска себестойност на труда и на услугите, т.е. звучи привлекателно да привлечем инвестиции за лечение на чужди граждани у нас. Но на практика това няма как да се случи, докато съществуват забрани за лечение на европейци у нас.

Ирина Велева, текстът е от списание „Мениджър”