Далавери, за които плащаме ние

Практиката с нагласените обществени поръчки ощетява силно българския данъкоплатец, но отдавна вече не изненадва никого, коментира журналистът Иван Бедров и дава три примера. Първият от тях е съвсем пресен.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) си е купила 20 автомобила. За някои това е странно в дните, когато недостигащите пари в здравната система са сред най-обсъжданите теми. Но не това е новината в случая. Обществената поръчка е така написана, че на условията да може да отговоря една-единствена фирма. И съвсем естествено - тази фирма печели. Лесно е: описваш точно разстояние между осите на автомобилите, описваш точен обем на двигателите, изреждаш модификациите на фаровете дори. По метода на изключването рано или късно подходящият кандидат остава само един. Това е напълно законно, макар за всички да е ясно, че става дума за добре планирана далавера.

Подобни истории не са новост. Преди три години Народното събрание обяви обществена поръчка за 75 автомобила. Изискванията отново бяха толкова детайлни, че само един производител можеше да отговори на тях. В случая дори техническите условия в търга бяха копирани от сайта на един от вносителите на автомобили. Общото между двата случая е, че всичко е напълно законно. Второто общо е, че нищо не следва. Третото общо е, че никой не се съмнява за какво точно става въпрос.

Кой пази?

В закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) пише, че това е институцията, която трябва да защитава националната сигурност включително и от посегателства, свързани с корупционни прояви на лица, които заемат висши държавни длъжности. На хартия - добре. На практика обаче е различно. Преди по-малко от година ДАНС направи същото - купи си 84 автомобила по познатия начин. Какво задвижване, колко литра двигател, какви светлини и т.н. Всичко беше подробно описано, така че да съвпадне с предложението само на една марка автомобили. Общата стойност на обществената поръчка бе 3,6 милиона лева, а парите за това са били специално отпуснати в последния работен ден на кабинета „Орешарски“. И този път всичко е законно, а припряното довършване на сделката в последния момент говори, че не само народът знае за какво става въпрос - и правителството е било наясно какво прави.

Проблемът с обществените поръчки отдавна се посочва като една от основните пречки за по-бързото икономическо развитие на България. Премахването на конкуренцията, привилегироването на определени фирми и ощетяването на данъкоплатците никога не могат да бъдат добри новини за бизнес средата. Още преди години Българската стопанска камара изчисли, че огромна част от обществените поръчки отиват в ръцете на малко на брой и добре известни фирми. Цитираните през 2013 година данни бяха следните: осем фирми са получили две-трети от поръчките в строителството, 2% от фирмите печелят 98% от търговете, а над 70% от обществените поръчки са манипулирани в полза на един конкретен кандидат. И след като Народното събрание, ДАНС и Здравната каса могат да си поръчват по този начин автомобили, какво ли се случва надолу по ведомства, комисии и комисийки...

Има ли решение?

Още от първия си ден като президент Росен Плевнелиев настоява за стандартизиране на обществените поръчки. Тоест, да не може всеки директор да изисква автомобилът да има точно определено и изчислено до милиметър разстояние между осите или пък необходимото работно облекло да има точно определено червено копче - третото отдолу нагоре. Вместо това предишният парламент промени Закона за обществените поръчки и даде предимство на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Благородната цел бе съпроводена от отпадане на критериите за подбор. Резултатът е, че рязко се увеличи броят на фирмите, които се вписват в регистъра на фирмите на хора с увреждания, а търговете масово започнаха да се печелят от тях - законът автоматично елиминира всички останали. На практика обичайните заподозрени използват формално хора с увреждания, регистрират на тяхно име фирми и играта продължава. Отново законно. Половин година по-късно новият парламент се е заел да прецизира този режим. Втората промяна улеснява централизацията на процеса по възлагане на обществени поръчки. Това е част от програмата на правителството, в която обаче има и много други ангажименти.

Седем месеца след избирането на това правителство, радикалната промяна в обществените поръчки все още е само на хартия. А в правителствената програма пише, че ще бъдат въведени електронни обществени поръчки, че ще има национална платформа за електронно възлагане на обществени поръчки и че ще продължи процесът към централизирано възлагане. Частицата „ще“ обаче не спря Здравната каса да си поръча точно определени автомобили от точно определен търговец. Кой им пречи? Нали ние плащаме.

Източник: Дойче Веле