И общинският съвет в Пловдив се готви да наложи забрана на бурките

След Пазарджик и Стара Загора, Пловдив е на път да забрани носенето на публични места на бурки и други закриващи лицето атрибути. От 300 до 500 лева за първо нарушение и от 1 000 до 1 500 лева за второ нарушение предвиждат измененията в наредбата за обществения ред, касаещи носенето на бурки на обществени места в Пловдив, съобщи Дарик.

Предложението на съветниците от групата на Патриотичния фронт НФСБ-ВМРО вече е изготвено и ще бъде гласувано на следващата сесия на градските съветници.

Пред Дарик съветникът от групата Александър Сиди обяви, че не са съгласни религиозни символи да бъдат афиширани на обществени места.

"Обличането по този начин е следване на политиката на джихадистите, която те се опитват от много време да прокарат в Европа и в частност и в България.

Мотивът ни да внесем такова предложение, което впрочем ще направим в цялата страна, е преди да се появят хора, облечени по този начин по центъра на градовете, да ги спрем с наредба.

Пловдив не е защитен от подобно влияние и не е запазване от ислямизиране на гетото, пред вид близостта на града с Асеновград и Пазарджик, където за никого не е тайна, че има такива настроения и има хора, обличащи се по този начин", коментира той.

Кметът Иван Тотев заяви от своя страна, че е крайно време в Пловдив да се тръгне в тази насока и каза, че личното му убеждение е да подкрепи предложението на съветниците от Патриотичния фронт НФСБ-ВМРО.

Освен забраната за носене на облекла и аксесоари, покриващи лицето, както и други видове религиозно облекло и символи, които са в разрез с морала и традициите на религиозните общности в България, в предложението се предвижда и забрана за каквато и да е била дейност на вероизповеданията в детските градини и учебните заведения, както и на всички места, където се събират деца.

Не се позволява и религиозната агитация по улиците на Пловдив чрез раздаване на безплатни книги, диплянки, брошури и прочие, както и прокламирането на чудодейни, лечебни и целителни ефекти от дейността на вероизповеданието, освен ако последните не са с доказан клиничен ефект.