Икономическата пропаст между някогашните Източна и Западна Германия

Макар и отдавна обединени като една държава, регионите на бившите Източна и Западна Германия живеят като различни светове. В това ще се съгласи всеки, живял и пътувал в страната.

Основното различие остава стандартът на живот. Някогашната ГДР се отличава с много по-ниско почасово заплащане на труда спрямо ФРГ. По-ниските заплати мотивират младите, родени там, да напускат градовете на родителите си и да се насочват към по-богатите градски и бизнес центрове като Мюнхен, Хамбург, Бремен, където се печели повече.

Бедността по немски е характерна за градове недалеч от полската граница, които се обезлюдаяват. Празни остават новопостроени блокове с апартаменти и в Лайпциг, Хале, Дрезден.

„Добра заплата в местна фирма - тук няма такова нещо!". Тази констатация прави 25 години след падането на Берлинската стена в град Пренцлау, бившата ГДР, Ромен Фонсгрив от агенция „Франс прес”, цитиран от БТА. Пренцлау се ползва с мрачен статут: той е главният град на историческия регион Укермарк, където е най-високото равнище на безработица в Германия - 14,7% през септември 2014 г.

Пример за случващото се там е съдбата на Томас Милш – 46-годишен тираджия, който излиза от бюрото по труда на градчето в Североизточна Германия на 120 км от Берлин. Уволнен от предишния си работодател, транспортна компания в Източна Германия, която заплащала 60-часовите му работни седмици с чисти 1580 евро на месец, Милш току-що е бил нает от датска фирма. „Ще печеля два пъти повече за същата работа. Взимам повече и когато работя за фирма от западната част" на Германия, обяснява той. И допълва, че „около една трета" от приятелите му работят в Западна Германия и се виждат със семейството си през уикендите.

Преди 25 години Хелмут Кол обеща „цветущи пейзажи“ на гражданите на Източна Германия в момент, когато пазарната икономика заменяше комунистическото държавно планиране. Оттогава Западът е дал „между 1500 и 2000 милиарда евро“ за финансирането на обединението, посочва Томас Ленк, преподавател по публични финанси в Лайпцигския университет. Това е станало благодарение по-специално на „пакта за солидарност“, финансиран от допълнителен данък. И до днес данъците на германците в бившата западна част отиват за изравняване на стандарта с източната.

Слабостите в икономиката на бившата ГДР се запазват, сочат многобройни изследвания по темата. Компаниите от световен мащаб останаха на Запад, а с тях и най-добрите работни места и заплати. „Процесът още не е приключил, това е ясно, но се вижда светлина в дъното на тунела", смята Михаел Бурда, икономист от Хумболтовия университет в Берлин, който също принадлежеше на бившата ГДР. Демографското обезкървяване е престанало: през 2013 г. новите провинции са регистрирали повече новоустановили се жители, отколкото напуснали.

Доходите на западногерманското домакинство продължават да са с една трета по-високи от тези на източногерманското, а разликата при стойността на имотите е двойна. Никоя от компаниите от водещия индекс на Франкфуртската борса Dax не е със седалище в бившата ГДР.

Преди десет години обаче безработицата на Изток беше 18,4%, двойно повече отколкото на Запад. Миналия месец бившата ГДР беше с показател 9,7% спрямо 6% на Запад.