Приватизация на войната: Глобалният бизнес с наемници процъфтява

Според италианския философ и държавник Николо Макиавели, наемният войник е „безполезен, опасен и неверен, доблестен пред приятели, страхлив пред враговете“.  

„Те нямат мотивация или причина да останат на бойното поле освен дребната заплата, която не е достатъчна, за да ги накара да умрат за вас“, пише Макиавели. 

Въпреки това, 500 години по-късно, бизнесът на частните военни компании процъфтява, пише The Economist.

Търсене и предлагане

Конфликтите носят страдание, но също така подхранват търсенето на хора за фронта. Когато Хуманитарната фондация за Газа беше наета да разпределя помощи в палестинския анклав по-рано тази година, тя привлече американската компания UG Solutions, чиято роля беше да помогне за сигурността на операциите. 

Когато Русия се нуждаеше от хора за войната си в Украйна и за действията си в Африка, тя се обърна към частната военна компания Вагнер - подкрепяна от Кремъл организация, в която работят бивши руски специални части. Колумбийските наемници пък са сред онезии, които се бият за Украйна. 

На Запад американското правителство е най-големият клиент на частните военни компании, коментира анализаторът Доминик Доналд, който някога е работил за британската охранителна фирма Aegis. 

Животът на наемника

Бизнесът в областта на сигурността обхваща всичко - от наемането на охранители за в търговски центрове до тежко въоръжени командоси за участие в бойни мисии на различни места по света. Много от тях са от един и същ "пул": бивши войници, често от специалните части. Всички сегменти на тази индустрия са се разширили през последните десетилетия, тъй като правителствата съкратиха въоръжените си сили, а частното търсене нарасна. Сега "вътрешните хора" от сектора са развълнувани от потенциалния край на войната в Украйна, надявайки се, че възстановяването там ще бъде толкова добро за бизнеса, колкото беше и в Ирак.

"В началото на века се наблюдаваше истински бум. Ирак беше дом на десетки хиляди контрактори, по-голямата част от които не се занимаваха с директни бойни действия", казва Тим Спайсър, бивш офицер от британската армия, основал Aegis и Sandline International.

В момента в Ирак има няколко големи частни охранителни фирми с корпоративни структури, включително отдели за правни консултации, договори и персонал. Работата им като частни военни компании е само малка част от техния бизнес. Сред тях са американската Constellis, която имаше приходи от 1,4 милиарда долара миналата година и наема над 12 700 души, и канадската GardaWorld, която оперира в десетки страни. Според Доминик Доналд пазарът е разделен между добре капитализирани фирми, подкрепени от рисков капитал и частни фондове, и по-гъвкави организации, които „спят“, докато се появи голям договор, след което често биват купувани от някой от големите играчи.

Индустрията е „атомизирана“ и по други начини, казва Шон Макфейт от Националния университет по отбрана във Вашингтон, окръг Колумбия. Той е бивш парашутист, който е създал "малки армии" в Африка за интересите на САЩ. Той разделя частните военни компании на три основни групи, според езика, на който се дават заповедите, всяка от които има собствена изградена култура. Англоговорящият клъстер е предимно от Америка, Европа и други англоезични страни, а рускоговорящата и испаноговорящата група включват бивши оперативни служители на специалните части от Латинска Америка, по-специално Колумбия, често обучавани от елитните американски Зелени барети. 

Колко струват частните армии?

Тъй като правителствата се затрудняват да набират войници, частните военни компании предлагат евтин заместител, отчасти защото не изискват същото обучение, пенсии и обезщетения. Полковник Спайсър казва, че колегите му веднъж са изчислили, че един американски наемник е около седем пъти по-евтин от редовен войник, а британският наемник е десет пъти по-евтин. Колумбийските бойци също са изгодна сделка. „Те са около една четвърт от цената на мен, когато бях в индустрията“, казва Шон Макфейт.

За тези, които се регистрират обаче, заплащането може да изглежда привлекателно. Колумбийските наемници печелят много повече, отколкото биха печелили на държавна служба, и често живеят в по-удобна среда. Според съобщенията, руските наемници в Украйна са получавали два пъти повече от редовните войници в един момент. Но парите не са единствената мотивация. „Много от момчетата, които срещнах в индустрията, отидоха не защото парите бяха добри, а защото можеш да имаш контрол над живота си“, казва Макфейт.

В повечето случаи наемниците не участват в сериозни бойни действия. Но през последното десетилетие все по-голяма част от тях предлагат това, което Улрих Петерсон от Университета в Ливърпул нарича „бойни решения“. В определен момент в Украйна е имало над 50 000 търговски оператори от руската страна, предимно с ниска квалификация, до голяма степен за да се избегне необходимостта от официално набиране на персонал.

Полковник Спайсър не е съгласен с пренебрежителния смисъл на думата „наемник“. Той отчета, че възходът на компаниите като Вагнер, работещи за авторитарни държави, е опетнил имиджа на операторите, спазващи международните правила.  по-спазващите правилата оператори. Улрих Петерсон установява, че от 1980 до 2016 г. присъствието на наемници е било свързано с 39% по-нисък процент на насилие срещу цивилни. 

„Възприемането на индустрията като сборище на агресивни каубои е погрешно“, добавя той.

Но и в западните военни фирми не липсват противоречия. В Газа вече несъществуващата GHF също е използвала въоръжени наемници от Infidels Motorcycle Club - антиислямска американска рокерска банда, въпреки че се смята, че повечето смъртни случаи около пунктовете за разпределение на помощи са причинени от израелските редовни сили. Frontier Services Group, създадена от Ерик Принс (известен ръководител, чиято компания Blackwater уби 17 иракски цивилни през 2007 г.), беше обект на американски санкции през 2023 г. за обучение на китайски военни пилоти.

Приватизация на войната

Мнозина смятат, че индустрията е готова за нова вълна на разширяване. „Мисля, че ще има още един бум и че проблемите, с които се сблъскахме при възстановяването в Ирак, ще бъдат изключително големи в Украйна“, казва Тим Спайсър.

За да се удовлетвори търсенето, вероятно ще има готов запас от мъже. Войната в Украйна ще създаде пул от хиляди закалени войници, запознати с най-новите технологии, включително и бойните дронове. Володимир Зеленски, президентът на Украйна, заяви, че страната му обмисля създаването на собствени частни военни компании. Много елитни американски войници също току-що излизат от „почивка и възстановяване“ след падането на Кабул през 2021 г. Те са готови за агресивната кампания на Америка срещу латиноамериканските наркокартели, например, или за защита на добива на критични минерали в нестабилни държави.

„Приватизацията на войната е в ход. Тези, които я разбират, я приемат, като Русия, а тези, които не я разбират, като Запада, ще се сблъскат с някои предизвикателства“, прогнозира Шон Макфейт.