Кабинетът дава 500 000 лв. за възстановяването на първата българска столица

Министерски съвет реши целево да бъдат предоставени 500 000 лв. за археологически разкопки, проучвания, реставрация и консервация на археологическия комплекс „Плиска“. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова след правителственото заседание днес.

С част от тези средства на първия етап ще бъдат финансирани проучванията на пет археологически обекта – свещения кладенец (аязмото на територията на южния кораб на голямата базилика), тайни ходници (тунели, водещи от крепостните стени към дворцовия център), малко дървено укрепление с баня и дворец, датиращи от VIII-IX век, кръгла каменна площадка и сграда в югозападния ъгъл на вътрешния град със застроена площ от около 700 кв.м, поясни регионалният министър.

„Обектите представляват уникален археологически комплекс, който чрез предоставената подкрепа ще бъде реставриран не на парче, а ще стане завършена туристическа атракция“, каза Лиляна Павлова. „Част от нея ще бъде завършена още това лято, когато се надяваме, че успешно ще приключим и на 15 юли ще пуснем новата отсечка от АМ „Хемус” в участъка „Белокопитово-Каспичан” с големия пътен възел“, допълни министърът. „Така още това лято туристите по българското Черноморие ще могат да посещават поне част от тези археологически обекти. Паралелно с това ще се финансира възстановяването, изграждането и архитектурната консервация на базиликата и останалите компоненти от проекта“, каза още тя.

„Радвам се, че държавата подкрепя усилията ни Плиска да се превърне в туристически акцент, който, заедно с магистрала Хемус, ще съдействат за развитието на цяла Северна България“, заяви директорът на Националния археологически институт с музей към БАН доц. д-р Людмил Вагалински. „Идеята на МС е Плиска е да получи мястото, което заслужава и да се превърне в туристически продукт със своите акценти. Държавата е хвърлила преди години доста пари за това. Важно е и е крайно време да се довърши“, допълни той. Директорът на института уточни, че подбраните обекти са такива, в които вече са вложени пари, в добро състояние са, в инфраструктурно отношение са близки са един до друг и трябва още малко да се допроучат и консервират, за да бъдат готови за туризъм.

Като изключителен паметник доц. д-р Вагалински определи базиликата, която е дълга почти 100 м и е рядък обект от ранното Средновековие. Според него Плиска е не само първата ни столица, но и символ на успешното управление на българите.

С вложените средства първата българска столица - Плиска ще заеме своето достойно място на археологическата карта на България, заяви кметът на община Каспичан Милена Недева, на чиято територия се намира археологическият комплекс.