Казвам се Рон и съм пристрастен към храната

Рон Котран е американец, който решава да разкрие публично борбата си с една зависимост, която рядко се дискутира – зависимостта от храната. Вдъхновяващата му история е публикувана от Си Ен Ен.

Никога не съм разбирал как някой може да изяде само една бисквитка.

За мен тези вкусотии трябва да бъдат поглъщани на групи от по шест или осем, или повече, и е кулинарен грях да не ги полее човек с една голяма чаша мляко.

Казвам се Рон Котран и съм зависим от храната.

Тъпчех се с всичко, без реално да осъзнавам какво ям. Просто изпълнявах ритуала, докато не си получех „дозата”. През повечето време оставах с тежко чувство за вина, подут от газове корем и непрекъснато нарастващо шкембе - най-верният спътник на моята лакомия.

Хората ми казваха просто „не яж това” или „просто не го купувай”, или пък „остави тази храна”. От време на време се вслушвах. По-често обаче ставах жертва на почти неконтролируемия подтик да се натъпча – просто трябваше да изям всичко, което ми се струваше, че желаят вкусовите ми брадавички.

Казвам се Рон Котран и съм пристрастен към храната.

Възможно ли е да се пристрастиш към нещо, което ни е нужно, за да останем живи? Съвременната наука ни казва, че никотинът в цигарите може да предизвика също толкова силна зависимост, колкото и хероинът. Знаем, че алкохолиците трудно могат да откажат любимото си питие.

А храната? Сериозни проучвания показват, че някои храни се отразяват на мозъчните центрове, отговарящи за удоволствието, по същия начин, както наркотиците и алкохола, но експертите не са на едно мнение по въпроса дали нуждата да хапнеш може да се развие до нивото на зависимост.

След като си поставих стомашен байпас*, две седмици трябваше да ям само кашички. През това време една от националните вериги рекламираше сандвичите си с пържено пиле. Това бе последното нещо, от което се нуждаех след операцията, на която бях подложил тялото си. Импулсът обаче беше толкова силен, че накрая отидох в ресторанта, поръчах си сандвича и – хапка по хапка, започнах да предъвквам всяко парченце, а после ги изплювах обратно в торбата.

Невероятно глупаво, нали? Можех да застраша здравето си, ако бях преглътнал, но просто трябваше да задоволя една неистова нужда.

Казвам се Рон Котран и съм зависим от храната.

Днес знам, че зависимостта ми към храна бе симптом за един много по-дълбок проблем. Не мога да ви кажа кога точно започна това, но храната се превърна в моя довереница. Тя не ме обвиняваше публично; не ми се подиграваше. Караше ме да се чувствам добре (докато я ядях) и винаги беше насреща, когато имах нужда от внимание. Тя бе моята малка тайна – моята награда, че работех толкова здраво за другите хора.

Не разбирах това, докато не си направих операцията и не бях принуден да открия нов начин да се справям с трудните житейски обстоятелства. Вече не можех да хапна, за да се почувствам по-добре; наложи се да открия по-здравословен начин да понасям живота.

Реших да направя здравословния начин на живот своя цел. Важните успехи, които постигах по пътя, се превърнаха в нежната топлина, от която се нуждаех, за да повярвам, че съм ценно човешко същество. Смятам, че зависимостта ми от храната е истинска. „Трезвен” съм вече шест години и два месеца и се чувствам чудесно.

А ето и добрата новина: докато дишате, можете да се променяте. Това не е битка на думи, а битка, която се води вътре в ума. Да, аз прибегнах до операция, за да отслабна, за да започна процеса, но тя е само един инструмент, а не лек. Наложи се да стигна дъното, за да осъзная, че притежавам способността всеки ден да решавам как ще продължи животът ми.

И щом направих избора да изживея втората половина от живота си по-добре, отколкото първата, започна едно ново приключение. От време на време то е трудно. От време на време още ми се приисква да се натъпча, но разликата е в начина, по който реагирам. Включих в живота си неща, които са толкова по-ценни от задоволството от един сандвич с пържено пиле.

Нищо не е толкова сладко, колкото усещането, че си здрав. 

*Стомашен байпас - Група операции, при които част от тънкото черво се пристяга с оглед намаляване усвояването на хранителните вещества. Използва се като терапевтична мярка при затлъстяване.