Как се пази небе с четири грохнали Миг-29?

Принудена да работи единствено с овехтелите съветски изтребители, българската бойна авиация е сякаш с орязани криле. Дали в такъв случай България е в състояние да пази собственото си небе?

При въздушно разузнаване над Одрин в разгара на Балканската война, летците Радул Милков и Продан Таракчиев ръчно хвърлят бомби над жп-гарата в Караагач и по този начин се превръщат в първите пилоти в историята на военната авиация, осъществили боен полет. Днес, 103 години по-късно, командирът на ВВС генерал Румен Радев демонстративно подаде оставка с мотивите, че в българската бойна авиация „липсва перспектива“ и че в нея е невъзможно да бъде осигурено „професионалното развитие на българските пилоти и инженерно-техническия състав“, както и да бъдат гарантирани тяхното здраве и живот. Така окончателно стана ясно, че държавата-членка на НАТО България не само не е в състояние да охранява собственото си небе с четирите грохнали изтребители от съветско време, но дори не може да осигури техния ремонт. Ако потягането на двигателите им не бъде извършено до средата на следващата година, страната ще остане само с две от въпросните летателни машини.

За жалкото състояние на българската бойна авиация

Постъпката на ген. Радев, а вероятно и думите му, че „ВВС не са просто самолети, летища, радари, ракети, а също дух, символ и национална гордост“, изглежда са разтревожили премиера Борисов и българското военно ведомство. За броени часове топ-пилотът беше уговорен да оттегли оставката си, кабинетът потвърди готовност догодина да отпусне 80 милиона лева повече за авиацията, а Министерството на отбраната се разшета активно около проекта, който предвижда ремонтът на двигателите на българските Миг-ове да бъде възложен на Полша. В същото време местни експерти се хвърлиха да обясняват по медиите, че вариантът чужди самолети, в т.ч. турски или гръцки изтребители, да охраняват българското въздушно пространство не противоречи на законите, не представлява отказ от суверенитет и дори е задължително и отговорно действие предвид жалкото състояние на българската военна авиация и усложнената обстановка в Сирия.

Тодор Тагарев, военен експерт и бивш министър на отбраната, припомня в тази връзка, че дори да иска да спре използването на сегашната остаряла летателна техника, България на практика не може да си го позволи. „Ако приемем хипотетично, че утре бъде взето решение за купуването на нов боен самолет, трябва да имаме предвид, че докато той влезе в действие, ще ни трябват поне още пет години. А без наличните съветски машини няма да има други самолети, с които да охраняваме въздушното си пространство и да изпълняваме ангажиментите си към НАТО. При това положение сме принудени да продължим експлоатацията на Миг-29, просто защото няма с какво да ги заменим в близките години“, обяснява Тагарев в интервю за Дойче Веле.

Генерал Иван Дочев, бивш военен пилот и командир на корпус в тактическата авиация, обръща внимание на друг тежък проблем. По думите му, с два или четири самолета не може да се поддържа подготовката на ескадрила от 20 летци - просто защото на толкова машини могат да летят най-много 8 човека. „Тези неколцина пилоти след време грохват от дежурства и полети, а после, изтощени от професията, „слизат“ на земята, за да отидат да работят като пазачи по бариерите. А за тяхната подготовка и квалификация са изразходвани милиони левове! Военната авиация просто ги изпуска. Това е положението в България“, казва генералът.

Достойнство и орязани криле

Тодор Тагарев припомня на свой ред, че отказът от намерението да се закупят модерни западни изтребители датира още от 2002-2003 година, когато на власт беше НДСВ. Тогава преговорите за внос на нова техника бяха прекратени, като се лансира хипотезата, че наличните Миг-29 могат да бъдат модернизирани по западните стандарти, в резултат от което да станат съвместими с авиацията на съюзниците от НАТО. Руският производител пък шумно уверяваше, че ресурсът на самолетите може да бъде увеличен с нови 25 години, а изтребителите да се приведат в съответствие със стандартите на Алианса. „Още тогава експерти изразиха съмнения, а животът доказа, че са били прави. С въпросното говорене проблемът беше сведен единствено до поддържане на наличната техника, която обаче нито можеше да бъде модернизирана, нито да бъде направена оперативно съвместима“, посочва Тагарев.

„Няма какво повече да си играем с Миг-29, отдавна трябваше да ги продадем и да потърсим ново решение“, гласи категоричната оценка на генерал Иван Дочев. А Тодор Тагарев казва: „Всички българи разбраха от медиите, че има седем страни, които не са способни да охраняват своето въздушно пространство. Затова съюзниците им от НАТО са поели тази функция вместо тях. Това обаче са държави, които никога не са имали своя изтребителна авиация. До момента няма случай, при който държава, разполагаща с такива способности и традиции, да се е отказала от самостоятелното изпълнение на тази функция. Да не забравяме, че изтребителната авиация е най-престижният род войска във ВВС - това до голяма степен определя самочувствието на всяка държава в тази област“, посочва Тагарев. Военните летци със сигурност биха се съгласили с него.

Източник: „Дойче веле”