Какво предвиждат промените в закона за лечебните заведения

Създаване на здравна карта и акредитация на болниците предвиждат част от промените в закона за лечебните заведения на министър Петър Москов, които в петък бяха изпратени за становище до членовете на Висшия медицински съвет. За да станат факт обаче, те трябва да се приемат от Министерски съвет и парламента, посочва „Стандарт”.

Целта на мерките е да се оптимизира разпределението на медицинските услуги, така че да отговарят на потребностите на хората. Подобни промени досега предлагаха не един и двама здравни министри, но те не бяха приемани. Не е ясно дали ще минат и този път, въпреки че са част от здравната реформа на Петър Москов.

Здравна карта ще определя какви са потребностите от медицинска помощ във всяка област на страната, както и дали те са задоволени. Ако в региона има повече легла в болниците от нужното, касата ще избира с кого да работи по правила на здравното министерство. В националната здравна карта ще се заложат и потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение, както и от нужната апаратура за правенето им. Също така ще се заложат нужните центрове за спешна медицинска помощ във всеки регион.

С промените се предвижда връщането на задължителната акредитация (оценка от здравните власти) на лечебните заведения. В момента тя е с пожелателен характер, задължителна е само за болниците, които искат да бъдат университетски.

Положителната акредитационна оценка ще е необходимо условие и за договор с касата. При две лоши оценки пък те ще могат да се закриват. По този начин трябва да се гарантира по-добро качество, пише в мотивите на здравното ведомство към промените. В проекта се предлага и да се прекрати съществуването на онкологичните, психиатричните и кожните центрове. Те ще се влеят в структурите на болниците до тях.

"Дейността, която тези лечебни заведения осъществяват, на практика не се различава от дейността, която осъществява една болница за активно лечение, което прави безпредметно съществуването им като самостоятелен вид", се казва в мотивите. След вливането на центровете в клиниките обаче те ще трябва да продължат да поддържат информационна база данни за психично и онкологично болните.

По-трудно ще се открива нова болница или нова дейност в една клиника, предвижда още проектът. Комисията, която е изработила здравната карта, ще казва дали има нужда в съответния регион от нея. Ако няма нужда, но клиниката се открие, тя няма да се включва в здравната карта и няма да има право да работи с касата. Такова разрешение ще получава едва след актуализацията на картата, което по закон се прави на три години. Аналогичен е редът и за разкриването на нови дейности във вече съществуваща болница. В проекта се предвижда и създаване на болнични консорциуми (обединения), с които клиниките да кандидатстват за договор с касата.

Също така се предлага директорите на центровете за спешна помощ, за трансфузионна хематология, на психиатричните болници, на домовете за деца да се атестират на една вместо на три години. От здравното министерство искат да дадат права на медицинските сестри и лекарските асистенти да лекуват самостоятелно. Сега те могат да правят това само под лекарско наблюдение. Какво точно ще могат да вършат сами ще се определи с наредба. Най-вероятно това ще са определени изследвания, поставяне на инжекции, превръзки. Засега право да работят без надзор на лекар имат само акушерките.