Кратък списък с остроумните обиди на папа Франциск

След избирането на папа Франциск за глава на католическата църква, медиите разказват една и съща история за „човека от края на земята”.

Според тази история Франциск е топъл и добронамерен човек, добър и състрадателен. Той обича бедните, обезобразените и отхвърлените.

Тези качества са в рязък контраст със злокобния, надменен и арогантен имидж на предшественика му папа Бенедикт XVI, който бе известен най-вече със скъпите си одежди и нежеланието си да върви в крак със света.

Лорънс Ингланд от Си Ен Ен обаче състави „Малка книга на обидите на папа Франциск”, в която шеговито изрежда някои от не толкова благообразните изрази, които новият понтиф честичко използва. Често остротите му са насочени към лицемерието на някои християни и поведението на служителите от собствената му църква.

Ето и някои от любимите обиди от арсенала на Франциск:

- „мариновани, лютиви християни”;

- „затворени, тъжни, хванати в капан християни”.

- „пораженчески християни”;

- „течни християни”;

- „декламиращи Библията християни-папагали”;

- „християни с разводнена вяра и слаба надежда”.

Католиците, които се фокусират основно върху традициите на църквата, са „музейни мумии”. Монахините, които не успяват да вдъхновят вяра у хората, са „стари моми”. Ватиканската йерархия пък е „проказата на папството”, според думите на Франциск.

Най-много страдат от злъчта му именно свещениците. Той нарече някои от тях „самовлюбени пеперуди”, „мазни идолопоклонници” и „свещеници – магнати”. Папата смята някои семинаристи за бъдещи „малки чудовища”.

Разбира се, той не казва всичко това, за да обиди хората. Обикновено критиката му е насочена към по-мащабните проблеми, които разяждат ръководената от него църква – корупция, ограниченост, незаинтересованост, липса на състрадание и желание за положителна промяна.

Много католически журналисти осъдиха езика на папата. Той обаче не им остана длъжен. „Подстрекатели на копрофагия!” е фразата, който той използва за тях в истински традиционен стил. Ако не знаете какво значи това, проверете го - заслужава си.

И наистина, оплакванията за малко остър език тук и там са излишни на фона на много по-големи и страшни проблеми, на които Франциск се опитва отчаяно да обърне внимание. Затова критиците му ще трябва да се приготвят за достоен отпор. Защото, както самият той се изразява, никой не си пада по „киселяците”.