НАТО: България е консуматор

България е консуматор, а не източник на сигурност. Това се казва в доклад на Северноатлантическия пакт за състоянието на българската отбрана, който е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между НАТО и България, предаде агенция БГНЕС, която разполага с документа.

В доклад на НАТО за състоянието на българската отбрана неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни. В началото на документа е констатирано, че през 2014 г. средата на сигурност на България се промени драматично.

„Украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост. Анексирането на Крим от Русия значително промени баланса на силите в Черно море. Поради което създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО е приоритет за България. В допълнение България развила мерки за противопоставяне на заплахата от Русия. Бързото завземане на територии и влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) в Близкия изток е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост”, констатира докладът.

Отбелязано е реструктурирането на отбраната и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и/или участие в пълния спектър от мисии в чужбина. Това се изразява при сухопътните войски в разформироването на механизирана бригада, за да бъдат осигурени средства за укрепване на останалите две бригади. Личният състав на силите за защита от химически, бактериологични, радиоактивни и ядрени оръжия (CBRN), както и на разузнавателните полкове също е намален до батальони, а броят на батальоните за CBRN е намален от три на два. При военноморските сили две флотски бази са обединени в една единствена с две станции. При ВВС техническата поддръжка беше консолидирана в една база, изтребители и учебни звена бяха разположени съвместно с друга авиобаза, а хеликоптерите и транспортни единици са прегрупирани в трета авиобаза.

В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната. В тази връзка има спешна необходимост от финансиране модернизирането на екипировката, критична необходимост от адекватно обучение и участие в учения на персонала и поддържане на компетентността в съответствие със заеманите постове, отбелязват авторите на документа.

Нивото на финансовите ресурси за отбраната в момента прави невъзможно балансирането между българската решимост за участие в подсилващи операции и подготовката и модернизирането на въоръжените сили на България, подчертават аналитиците. Шефовете на НАТО въобще не вярват на приказките от българска страна, че България – въпреки големия недостиг на инвестиране в отбраната – ще е способна да посреща рисковете и опасностите от средата за сигурност и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС. Поради това Северноатлантическият пакт твърдо поставя България в списъка на консуматорите, а не на източниците на сигурност.