„Вие, възрастните, много лъжете!“

„Вие, възрастните, много лъжете!“, казва един от малчуганите в занималнята на Петя Илчева – майка на ученик в столичното 48-о ОУ „Йосиф Ковачев” и възпитател – по време на дискусия на тема „Лъжата“.

Обвинителните думи на детето са по повод множеството обещания, давани на училищното ръководството, че школото най-после ще се сдобие с физкултурен салон, какъвто няма от близо три десетилетия. Догодина се навършват 110 години от издигането на постройката-паметник на културата. И отношението към нея е като към повечето паметници у нас - обречени на забрава и доизживяване.

Днешните възпитаници на училището карат часовете по физкултура или навън, когато времето е хубаво, или в едно от помещенията в мазето, претъпкано със счупени фитнес уреди и шкафове. И 4 оръфани дюшека.

„Дюшеците са купени през 60-те години“, разказва директорката на 48-о ОУ, Даниела Костова. „Бяха повече, но, слава богу, по-голямата част от тях изгоряха в пожара от 2012.“

Нормалното протичане на занятията по физическо в малката стая е невъзможно, а когато часовете на два класа съвпадат, единият играе в коридора на мазето.

Салонът на учебното заведение е закрит през 1987 година, а по-късно и съборен, след продължителна борба на учителския колектив в подкрепа на мярката, след като зданието започва да се отделя от основната сграда на училището и да се накланя застрашително.

„Аз съм директор от 23 години“, казва Костова. „Всяка година пиша на общината, че имаме нужда от физкултурен салон. И всяка година ни казват, че сме първи в списъка. И всяка година изведнъж изпадаме от списъка. А на всички предизборни срещи с кандидат-кметове като приоритет е представян салонът на 48-о училище.“

Не по-розово е състоянието на столовата, която е деляла стена с физкултурния салон. След събарянето му, тя, на принципа на "естествения подбор", става външно помещение, но без нужното обезопасяване и саниране. В стените й започва да се просмуква влага, а по тях – да избива мухъл. "Тук мирише много гадно, не може да се яде", казват децата, на които се налага да се хранят в столовата.

Усилията на някои по-съвестни родители, които запълват пропастта, образувала се в двора след събарянето на салона, и поставят изолация от външната страна на бюфета, не са достатъчни, за да спрат разрушителната сила на водата. Така, при всеки проливен дъжд или снеготопене, столовата потъва във вода.

Ремонтът е безсмислен, тъй като и покривът тече. Водосточни тръби липсват, а през зимата дворът е недостъпен за учениците поради опасност от падащи отломки от фасадата.

Училищната управа и родителите нямат право сами да вземат мерки за укрепване на сградата, тъй като тя е паметник на културата. Нито пък имат възможност, тъй като щетите са твърде сериозни, а необходимата сума – огромна. Така образователният храм се руши бавно, но сигурно, докато Столична община, община „Сердика“ и Националният институт за недвижимо културно наследство си прехвърлят топката.

Срамуваме се от това, което видяхме в 48-о училище! Вижте и вие докъде водят мухлясалото мислене и бездействие!

Александра Антонова, Дияна Георгиева