Отхвърлиха ветото на президента върху закона за МВР

Парламентът отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев върху Закона за МВР. Това стана с гласуване наново на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от Народното събрание на 28 май 2014 г. За новия закон гласуваха 126 народни представители. „Против” бяха 74.

Както и вчера, срещу обсъждането на ветото върху Закона за МВР възразиха от ГЕРБ. „Очевидно законът за МВР е един от най-противоречивите, който е качествен само за ръководителите на министерството. Гледането му отново в пленарна зала подрива идеята за плавен преход към предсрочни парламентарни избори”, посочи Веселин Вучков.

Мотивите за ветото на президента бяха, че липсва финансова обосновка колко ще струва удовлетворяването на социално-икономическите права на служителите в МВР. Друг основен момент в новия закон, с който Росен Плевнелиев не беше съгласен, бе назначаването на главния секретар. Според приетия регламент той няма да бъде назначаван с указ на президента, а по предложение на премиера и с решение на правителството. 

Държавният глава не приема и липсата на основания за предсрочно прекратяване на мандата на главния секретар при тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството. „Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт", смята той.

„Липсата на яснота относно този метод крие рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите. Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи", пишеше още в мотивите си президента.

Според Плевнелиев в новоприетия закон са включени разпоредби, с които се създават предпоставки за нарушаване на конституционно защитеното право на достъп до обществена информация.

В Конституцията и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е записано, че държавните органи са длъжни да предоставят информация на гражданите и ограничаване на това право може да има само по изключение. Новите разпоредби предвиждат при отказ за предоставяне на информация да се посочва само правното, но не и фактическото основание, както и възможността за мълчалив отказ. В мотивите си президентът обръща внимание, че Върховния административен съд приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации.