Американският пратеник Стив Уиткоф на среща с Володимир Зеленски и европейски лидери в Берлин

Пратеникът на САЩ Стив Уиткоф ще пътува до Германия през уикенда, за да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски и европейски лидери за поредния кръг от преговори на високо ниво за прекратяване на войната, предаде BBC.

Уиткоф, който ръководи опитите на Белия дом да посредничи между Украйна и Русия, ще обсъди последната версия на предложеното мирно споразумение в Берлин.

Администрацията на Тръмп, която настоява за постигане на споразумение до Коледа, проведе няколко кръга от преговори с украински и руски представители през последните седмици, въпреки че няма признаци, че е налице предстоящ пробив.

Все още не е потвърдено кои европейски лидери ще присъстват на преговорите в Берлин.

В. „Уолстрийт Джърнъл“, който първи съобщи подробности за срещата, съобщи, че британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц ще участват.

Потвърждението за срещата Уиткоф-Зеленски идва дни след като Украйна предостави на САЩ ревизираната си версия на 20-точков мирен план – последната версия на предложение, което се появи за първи път в края на ноември и предизвика бурна дипломатическа активност.

Съдбата на територията в Източна Украйна остава една от най-спорните теми в преговорите, като Киев отказва да отстъпи незаконно окупирана земя, а Москва повтаря намерението си да завземе изцяло Донбас със сила, освен ако Украйна не се оттегли.

Зеленски реагира скептично на последното предложение на Белия дом за разрешаване на териториалния въпрос, което предвижда украинската армия да се изтегли от региона и той да бъде превърнат в „специална икономическа зона“.

Украинският президент заяви пред репортери, че съгласно предложените от САЩ условия Кремъл ще се ангажира да не настъпва в районите, освободени от украинските сили, като земята между контролираните от Русия части на Донбас и отбранителните линии на Украйна на практика ще бъде превърната в демилитаризирана зона.

Предложението, което изглежда е опит за разрешаване на въпроса за законната собственост чрез създаване на нов статут за земята, беше публично поставено под въпрос от Зеленски, който каза: „Какво ще попречи на Русия да настъпва? Или да се инфилтрира, чрез хора, преоблечени като цивилни?“

Украйна и съюзниците ѝ в Европа публично заявиха, че водените от САЩ преговори са били плодотворни и приветстваха напредъка по осигуряването на изменения в план, който беше широко възприеман като облагодетелстващ Русия, когато се появи за първи път.

Но през последните седмици имаше признаци, че Тръмп губи търпение със Зеленски и неговите поддръжници на континента.

В остро интервю за „Политико“ по-рано тази седмица президентът на САЩ нарече европейските лидери „слаби“ и поднови призивите си Украйна да проведе избори.

Зеленски заяви, че изборите могат да се проведат в рамките на 90 дни, ако САЩ и Европа осигурят необходимата сигурност. Изборите бяха преустановени, откакто беше обявено военно положение, когато Русия започна пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г.

Докато дипломатическите усилия на Белия дом продължават, вниманието в Европа е съсредоточено върху това как да се подкрепи Украйна в случай на мирно споразумение, като продължават разговорите за гаранции за сигурност и финансиране.

Украинското правителство е изправено пред тежка финансова ситуация: то трябва да намери допълнителни 135,7 милиарда през следващите две години.

В петък правителствата на Европейския съюз се съгласиха да замразят за неопределено време руски активи на стойност около 210 милиарда, държани в Европа.

Надеждата е, че споразумението ще проправи пътя за предаване на средствата на Украйна, ако бъде постигнато споразумение на срещата на върха на ЕС следващата седмица, предоставяйки на Киев финансова помощ за военните му и усилията за възстановяване на части от страната, останали опустошени след близо четири години тотална война.

Този ход беше осъден като кражба от Кремъл, а Руската централна банка заяви, че ще съди Euroclear – белгийският депозитар, където се съхраняват по-голямата част от руските активи, замразени след инвазията.

Длъжностните лица все още договарят точната структура на сделката за пренасочване на руските активи от името на Украйна, като белгийското правителство е особено скептично поради особената си правна експозиция като основен притежател.

На други места беше съобщено, че последната версия на разпространения мирен план предвижда бързо присъединяване на Украйна към Европейския съюз.

„Файненшъл таймс“ заяви, че Брюксел подкрепя бързото присъединяване на Украйна към блока – идея, предложена от Украйна в последния проект, който тя е предоставила на Вашингтон.

Украйна официално кандидатства за членство в ЕС дни след инвазията през 2022 г., но въпреки обещанията за ускорен процес, все още е на няколко години от това да стане член.

Съгласно плана Украйна ще стане член още през януари 2027 г., съобщи „Франс прес“, позовавайки се на неназован висш служител. Не е ясно дали Вашингтон е одобрил този елемент от проекта.