Бъдещето на руския ексклав Калининград

Военните специалисти по планиране на НАТО отдавна са загрижени за руския стратегически ексклав Калининград. Заклещена между Полша и Литва тази част от руска територия с по-малко от половин милион души население е елемент от архитектурата за сигурност на региона на Балтийско море. През годините до войната в Украйна през 2022 г. , основните действия на Кремъл за подобряване на военното си присъствие там предизвикаха редица опасения. Сценариите за бъдещето му зависят от това как завършва тази война и дали режимът в Беларус оцелее, пише Стефан Хедлунд, директор в Центъра за руски и евразийски изследвания към университета в Упсала, за GIS*.

Повишеното военно присъствие на Москва включваше въвеждането на балистични ракети „Искандер“, които могат да носят ядрени бойни глави, в комбинация с най-добрите руски системи за противовъздушна отбрана С-400 и системи за брегова отбрана „Бастион“. Междувременно сухопътните войски бяха подсилени с нови части, включително повече и по-добри танкове и артилерия. А Балтийския флот, базиран в най-западния руски град Балтийск, получи както подобрения, така и допълнителни кораби.

Тъй като руската „специална военна операция“ в Украйна продължава да разкрива катастрофални недостатъци, на преден план изниква въпросът колко от това въоръжение все още има значение и дали Калининград ще има роля в бъдеще.

Стратегическо значение на Калининградския ексклав

Основната причина, поради която НАТО е толкова загрижен, е свързана с разкритата позиция на двете северни балтийски държави. Както бе демонстрирано в многобройни военни учения, руска въоръжена инвазия в Естония например, може да бъде светкавична и би поставила НАТО пред свършен факт. След като не успее да отблъсне атаката, Алиансът ще се окаже в незавидно положение да отблъсне агресора в изпълнение на задълженията си за взаимна отбрана по член 5.

Ако военната намеса бъде изстреляна над сушата, тя ще трябва да продължи от Полша към Литва. Силите на НАТО ще трябва да преминат през „Сувалкския процеп“, 70-километров участък между Калининград и Беларус, и опозицията ще ги бомбардира от двете страни. Алтернативата би била комбиниран въздушен транспорт и военноморски конвой, който да продължи нагоре по Балтийско море покрай ракетните батареи на Калининград.

Като се има предвид, че средствата на НАТО, опитващи се да преминат през този район, трябваше да се съобразяват с тежки загуби, Калининград послужи като смущаваща руска ключалка на Балтийско море. На военен жаргон това беше „балон A2/AD (анти-достъп/отказ на зона)“. Като добавим, че руска атака срещу една или повече балтийски държави вероятно би била свързана с руско нападение за превземане на демилитаризирания шведски остров Готланд, стратегически разположен в центъра на Балтийско море, двойната ключалка изглеждаше доста страховита.

Въпреки че нито един източник от НАТО не би допуснал тази възможност, Москва може би е изчислила, че ако реши да нахлуе, да речем в Естония, НАТО ще търси и намери извинение да разреши въпроса без използване на сила. В случая с членството на Финландия и Швеция в НАТО това смятане се променя до неузнаваемост.

Ролята на Финландия и Швеция

Вярно е, че Русия отдавна гледала на двете страни като на де факто членки на НАТО и въпреки техния необвързан статут НАТО би оказал помощ на прибалтийските страни през шведски и финландскит територии. Но тук трябва да се отбележат три важни точки.

Едната е, че с присъствието на войски на НАТО във Финландия, руският тил ще бъде опасно изложен на ракетни и артилерийски удари. Другата е, че шведските и финландските военновъздушни сили, които имат богат опит в съвместни операции, биха представлявали огромен проблем за руската авиация. И третото важно обстоятелство е, че шведските военноморски сили разполагат със супермодерни подводници, които могат бързо да поемат двойната задача да елиминират всякаква руска военноморска опозиция и агресивно да минират подстъпите към Санкт Петербург, включително и към руската военноморска база в Кронщат.

Това засилване на способността на НАТО да защитава Естония и Латвия значително ще намали значението на Калининград. Макар че това ще подкопае стимула за руските военни, които планират да инвестират в поддържането му. Гарнизонът там ще запази стратегическото си местоположение в южната част на Балтийско море и има способността да изстрелва ядрени ракетни удари срещу Варшава, опция, която бе включена във военните симулации.

От далечния хоризонт на Кремъл обаче, Калининград може да се превърне от актив в пасив. Перспективата включва много различни сценарии, където критичната характеристика се отнася до това, което ще се случи в Беларус .

При руско поражение в Украйна 

Първият сценарий се появява, ако решителното руско поражение в Украйна доведе до срив на режима на Александър Лукашенко. Прекратяването на икономическата подкрепа на Русия за Беларус може да предизвика каскадна криза, стачки и граждански вълнения, като части от въоръжените сили в крайна сметка ще сменят своята вярност. Закалените в битки белоруски доброволчески сили, които се биеха срещу руснаците в Украйна, биха могли да бъдат решаващи тук, завръщайки се у дома, за да помогнат за изтласкването на останалите руски войски от Беларус.

Ако Беларус се преориентира, последствията за руския гарнизон в Калининград ще бъдат опустошителни. Вече изтощен от войната в Украйна, военният пост ще се окаже заобиколен от враждебни сили. Тъй като границите на Русия на запад ще бъдат изместени приблизително до мястото, където са били в края на 16-ти век, „пропастта Сувалки“ ще престане да има значение. Комуникационните линии между Полша и Литва – и точките по-на север – ще бъдат широко отворени.

Последици за отбраната

След като вече обяви Русия за терористична държава и заклейми руската война в Украйна като геноцид, може да се очаква правителството в Литва да се присъедини към Полша в натиска на Калининград. Това няма да доведе до формално демилитаризиране на ексклава, но с течение на времето положението на неговия гарнизон ще наподобява това на руския аванпост в Приднестровието в Молдова.

Армията ще деградира. Дори Русия да разполагаше с излишни ресурси за Калининград, което е съмнително, гарнизонът е ограничен от забраната за транспортиране на войски или военна техника над сушата. С Балтийско море в ръцете на НАТО, снабдяването по море е оставено на милостта на Алианса. Със сложни ракети, разположени на шведския остров Готланд, въздушното пространство също принадлежи на НАТО.

Последиците за икономиката

Икономиката на ексклава също ще деградира. Режимът на санкциите ще блокира всички форми на внос по суша, оставяйки корабоплаването като единствената спасителна линия, а руските кораби трудно ще намерят чужди пристанища на разумни разстояния, които да ги приемат. Недостигът ще стане повсеместен.

В резултат на това животът на местното население ще става все по-сложен. Заетите в доминиращия военен сектор ще усетят натиска на намаляващите плащания от Москва. В същото време тези, които живеят извън граничната търговия, вече няма да могат да продължат подобни операции.

При този широк сценарий Калининград постепенно ще изчезне. С премахването на ядрените оръжия регионът на Балтийско море ще се радва на мир и стабилност.

Ако Русия надделее

Алтернативен сценарий би възникнал, ако решимостта на Запада да застане до Украйна се разпадне с течение на времето и Киев бъде принуден да подпише мир на всяка цена. Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на военните действия и да доведе до изтегляне на руските сили от голяма част от Украйна. Това би позволило на Кремъл да запази контрола над Кримския полуостров и Донбас (поне), плюс най-вероятно също и над бреговата линия до и вероятно дори отвъд Крим.

Такъв изход би позволил на руския режим да запази имиджа си, като по този начин ще премахне заплахата от смяна на режима чрез преврат. Това ще бъде свързано и с постепенно премахване на санкциите, за да се позволи на Русия да възобнови сътрудничеството с бившите си европейски партньори. Беларус остава в руския лагер, насърчавайки още по-дълбоки връзки между двете милитаризирани автокрации.

Ако режимът на Лукашенко оцелее, може да се очаква да се справи сурово с онези, които се опитваха да подкопаят руските военни усилия в Украйна, вариращи от доброволчески сили до железопътни диверсии и акции на гражданското общество. Засилените репресии ще включват използването на наскоро въведеното отново смъртно наказание и вероятно дори убийства на опозиционни фигури в чужбина. При един такъв сценарий потенциалните последици за Калининград ще  са значителни.

Възвръщане на силата

Тъй като Русия възстановява икономическата си сила, подкрепена от продължаващия износ на енергия за Европа и възобновяването на търговията, при което европейските индустриални компании се завръщат на руския пазар, тя също ще може да започне възстановяване на военните си способности. Огорчен от унижението си в Украйна, Кремъл би бил склонен да използва оста Беларус-Калининград, за да се увери, че все още гласът му се чува.

Като се има предвид, че договореното уреждане на войната все още ще бъде свързано с тежко натрупване на сили на НАТО по западните граници на Русия и че конвенционалният военен хардуер се оказа по-нисък от оръжията на НАТО, руските планове ще ескалират и без това силното си дрънчене с ядрена сабя.

Калининград ще получи решаваща роля в това начинание. Наземните ракети "Искандер" на ексклава представляват смъртоносна заплаха за Полша. Балтийския флот разполага с ракетни корвети, които могат да изстрелват крилати ракети "Калибр" с ядрен капацитет, способни да поразяват сухопътни цели на разстояние 1500-2500 километра, и крилати ракети Х-35, които могат да поразят вражески кораби. Ако тези сили се поддържат и усъвършенстват, мирът и сигурността в региона на Балтийско море попадат под буреносен облак.

Вечната заплаха

Възможен е и изход по средата, при който Русия претърпи решителна загуба в Украйна, но Беларус все още успява да се намесва. По този сценарий страната предлага на Кремъл перспектива за разширяване на бъдещото влияние към Калининград и ЕС. Но това би било слабо звено с постоянна опасност от прекъсване.

Очевидната алтернатива на ясното руско поражение е съмнителна сделка. Възможно е решителността на Запада да се разсее с времето. Водещите европейски сили може да успеят да посредничат в план за "мир", който ще позволи на Русия да запази контрол над Украйна и Беларус. Но един такъв сценарий осигурява достъп до ресурси за руските лидери, които после ще бъдат насочени към отмъщение.

*Тръстът GIS (geopolitical intelligence services) e основана през 2011 г. от принц Майкъл от Лихтенщайн, за да предостави на бизнес лидерите, висшите мениджъри и политиците истински и релевантни, базирани на сценарии геополитически икономически и други подходящи прогнози, които да предоставят информация при вземането на стратегически решения. Това не е журналистически или медиен продукт, а предоставя разузнаване.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка