Блумбърг: Политическата криза във Франция е проблем не само за Макрон, но и за цяла Европа

Петата френска република някога обещаваше решително управление. Днес тя е известна най-вече с парализа и политически театър. Четвъртото правителство на страната за малко повече от година едва оцеля след вотове на недоверие миналата седмица – и то само като се отказа от ключови пенсионни реформи, целящи да подредят фискалния ѝ баланс.  Филип Агион, един от тазгодишните носители на Нобеловата награда за икономика, определи политическата нестабилност като „трагедия за Франция“. Тя е и урок за цяла Европа, пише Блумбърг.

Фискалните проблеми на Франция и партийната криза са по-малко причина, отколкото следствие от по-дълбока дисфункция – държава, която харчи свободно, но въпреки това не успява да постигне резултати. Франция облага с данъци и преразпределя повече от националния си доход, отколкото почти всяка друга от страните от ОИСР. Близо 6 от 10 френски граждани вземат от държавата повече, отколкото плащат.

Това доведе до нарастващ бюджетен дефицит, оценен на 5,4% от брутния вътрешен продукт тази година – доста над лимита на Европейския съюз от 3%. С очаквания растеж под 1% тази година и нарастващо дългово натоварване, подобни разходи са неустойчиви. Понижаването на кредитния рейтинг на страната от S&P Global Ratings миналата седмица подчертава как политиката прави структурните проблеми по-трудни за решаване.

В същото време, макар високите данъци и щедростта на правителството да са намалили неравенството във Франция в сравнение с подобните страни, те не са допринесли много за генериране на растеж или възможности. Социалната мобилност е в застой. Същото важи и за физическата мобилност. Въпреки че държавата е похарчила 43 милиарда евро за жилищна помощ през 2023 г. – около 1,5% от БВП и приблизително два пъти повече от средното за ОИСР, помощите, обвързани с местоположението, и липсата на налично предлагане са хванали семействата в капан в региони с малко работни места. Междувременно над 2,7 милиона души са в списъци на чакащи за субсидирани жилища. Не е чудно, че мнозина сега гравитират към политическите крайности.

Президентът Еманюел Макрон дойде на власт, обещавайки да направи Франция по-гъвкава и конкурентоспособна. Той успя първоначално чрез частична реформа на пазарите на труда, намаляване на корпоративния данък и премахване на данъка върху богатството, което привлече инвестициите обратно в Париж. Планът му от 2023 г. за повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години и удължаване на периода на вноски би имал измеримо въздействие върху дефицита.

Но Макрон се въздържа от съкращения на разходите, необходими за балансиране на бюджета, и не успя да убеди обществеността в необходимостта от драстични реформи. Увеличението на данъка върху горивата през 2018 г. и плановете му за повишаване на пенсионната възраст оставиха много избиратели с чувството, че са от губещата страна на политиката му. Пенсионната реформа вече е спряна до президентските избори през 2027 г. – и ще бъде трудно да се възобнови дори тогава.

Последиците от провалите на Макрон се простират отвъд Париж. Нестабилността във втората по големина икономика в еврозоната обезпокоява инвеститорите. Тя подчертава, че дори зрелите демокрации изпитват затруднения с намирането на приемливи управленски програми, докато политическият център се свива.

Урокът за основните партии е двоен. Първо, освен ако лидерите бързо не изградят консенсус относно необходимостта от надеждни реформи, ще настъпи политическа патова ситуация. Второ, щедрите социални разходи сами по себе си няма да спечелят избирателите, освен ако те не видят и възможност да подобрят перспективите си.

Франция все още има завидни силни страни: квалифицирана работна сила, инфраструктура от световна класа и солидна индустриална база. Но без политически лидери, готови да харчат по-умно и да казват на гражданите си трудните истини, тя рискува да се превърне в голяма тежест за Европа.