FT: Санкциите започват да тежат върху руската икономика

Светът е на прага на поредица от важни политически срещи, които ще се проведат една след друга: лидерите на Г7 се събират в Канада този уикенд, ръководителите от НАТО ще се срещнат в Хага следващата седмица, а Европейският съвет ще събере всички лидери на ЕС по-късно тозимесеца. Основното предизвикателство на подобни форуми напоследък е да се избегне открит сблъсък с американския президент Доналд Тръмп. Но най-належащият въпрос, с който „останалата част от Запада“ се бори, докато САЩ вървят по свой път, е как да се справят с Русия, пише Financial Time.

На срещата на НАТО се очаква страните-членки да се ангажират с увеличаване на разходите за отбрана. На другите форуми обаче вниманието ще бъде насочено към това дали санкциите срещу Русия ще бъдат затегнати и дали това ще стане със или без подкрепата на САЩ. Европейският съюз вече задейства нещата с нов, силен пакет от санкции, предложен от Брюксел тази седмица.

Ефектът от тези санкции – и дебатът около тях – зависи от това колко тежко ще ударят ресурсите на Москва. 

Какво показват последните сигнали от руската икономика?

Русия може и да не е „загадка, увита в мистерия, скрита в енигма“, както я описва Уинстън Чърчил през 1939 г., но силата на руската икономика днес остава трудна за оценка. Отчасти защото режимът на Владимир Путин има интерес да я представя – както пред собствените си граждани, така и пред света – като по-стабилна, отколкото е в действителност. От друга страна, нещо може да бъде едновременно силно и крехко: най-очевидните сценарии за срив на руската икономика – финансова криза или народен бунт – са почти невъзможни за предвиждане.

Повечето западни лидери изглежда са се примирили с идеята, че Путин може най-много да бъде ограничен, но не и победен. Това обаче не променя факта, че западните държави имат интерес да приложат максимален натиск върху руската икономика, за да се подкопаят материалните и политическите ресурси, които подхранват военната машина на Путин.

Сега е моментът, когато такъв натиск би бил особено ефективен. Нов доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), цитиран от FT, показва, че Кремъл е изчерпал ползите от т. нар. „военно кейнсианство“ – пълната мобилизация на вътрешни и чужди ресурси. Няма повече резерви за експлоатация, а щетите върху секторите, несвързани с войната, започват да се проявяват. Политиките все повече се насочват към защитата на тези сектори, а не само към подпомагането на военните индустрии.

Икономиката започва да се пропуква

Проучване на руския пазар на труда установява, че главоломният ръст на заплатите, подхранван от наемането в отбранителните и военните сектори, започва да затихва. CSIS отбелязва и други сигнали за отслабване на военния бум: икономиката е изчерпала работната си сила заради загиналите или ранените в Украйна мъже, както и заради онези, които са емигрирали, за да избегнат мобилизацията. Според CSIS между един и два милиона работници са напуснали продуктивната икономика на Русия от февруари 2022 г. насам. 

Освен това немилитаризираното промишлено производство е в застой от средата на 2023 г., а цялостната промишлена продукция, включително и отбранителната, забавя темпото си, като някои показатели сочат към свиване през последните месеци.

Финансовите пазари също говорят. Икономистите Торе Йонсен и Оле Гьолберг отбелязват, че руската крива на доходност – разликата между дългосрочните и краткосрочните държавни облигации– е отрицателна повече от година. Това необичайно явление, при което дългосрочните заеми струват по-малко от краткосрочните, често е сигнал за предстояща рецесия.

Петролните приходи пресъхват

Намалените приходи от петрол са основна причина за икономическото напрежение. От началото на годината по-строгите санкции, наложени още от администрацията на Джо Байдън, и спадът в цените на петрола заради икономическата несигурност, предизвикана от Тръмп, отнеха значителна част от петролните приходи на Русия. Публичните финанси ще разчитат на по-високи данъци и по-големи дефицити, отколкото се очакваше преди година-две.

CSIS подчертава, че цените на петрола винаги са били слабото място на Кремъл. Западните ограничения срещу Съветския съюз в края на Студената война, например, подействаха реално, когато бяха комбинирани с колапса на енергийните цени в средата на 80-те години, припомня изданието. Ниските цени на петрола бяха ключов фактор и за икономическата криза през 1998 г.. 

Според някои оценки, спад на цената на петрола до 30 долара за барел би лишил руския бюджет от сума, равна на всички текущи военни разходи, правейки външнотърговския баланс отрицателен в контекста на продължаващата война и санкциите.

Идва ли моментът за нови санкции?

Руският елит явно е осъзнал, че не може да продължава както преди.  Разходите в държавния бюджет растат, трупат се дефицити, в резултат на което се засилва и натискът за увеличаване на данъците. 

Това означава, че сега е идеалният момент за нови санкции и по-строго прилагане на вече съществуващите. 18-ият пакет на ЕС, който сега се обсъжда, е насочен към намаляване на ценовия таван за петролните доставки, обслужвани от западни компании, окончателно спиране на газопровода„Северен поток“, санкции срещу „сенчестата флота“ от петролни танкери и допълнително ограничаване на финансовите канали за руската търговия.

Има и още какво да се направи. Например, да се продължи с отделянето на стотиците милиарди от замразените руски резерви в ЕС (предимно в депозитаря Euroclear в Белгия), за да бъдат прехвърлени на Украйна като компенсация за щетите, и да се спрат други източници на приходи за Москва. ЕС все още внася руска стомана, което не само носи приходи на Путин, но и държи цените по-ниски за европейските производители.

Ако руската икономика се е оказала устойчива, това е, защото западните съюзници на Украйна не са приложили целия натиск, на който са способни. Очакването, че няма да го направят, до голяма степен определя начина, по който Путин продължава войната си срещу Украйна. Промяната на това очакване може да обърне и хода на войната, пише още изданието.