Какво представлява Избирателната колегия и как всъщност се избира президент в САЩ

В Съединените щати президент става не задължително кандидатът, който спечели мнозинството от гласовете в национален мащаб, а чрез система, известна като „Избирателна колегия“, която разпределя електоралните гласове на 50-те щата и федералния окръг Колумбия до голяма степен въз основа на тяхното население.

От Ройтерс представят някои от правилата, които биха могли да решат надпреварата на 5 ноември между вицепрезидента Камала Харис и бившия президент Доналд Тръмп.

Какво представлява Избирателната колегия?

Когато гласоподавателите отиват до урните, за да изберат президент, те обикновено виждат само имената на кандидатите за президент и вицепрезидент. Избирателите обаче всъщност гласуват за група електори.

На национално ниво има общо 538 електорални гласа, или електори, като кандидатът за президент трябва да осигури 270, за да спечели.

Електорите обещават да подкрепят кандидата, който получи най-много гласове в техния щат. Електор представлява един глас в Избирателната колегия.

През 2020 г. президентът Джо Байдън спечели 306 електорални гласа, за да победи Тръмп, който имаше 232 електорални гласа.

Системата, заложена от конституцията на САЩ, е компромисно решение между основателите на нацията, които са обсъждали дали президентът трябва да бъде избран от Конгреса или чрез гласуване.

Имат ли щатите еднакъв брой електори?

Не. Всеки щат има толкова електори, колкото има представители и сенатори в Конгреса. Има двама сенатори за всеки щат, но разпределението на местата в Камарата на представителите варира в зависимост от населението.

Калифорния, най-населеният щат, има 54 електори.

Шестте щата с най-малко население и окръг Колумбия имат само три електорални гласа – минималният брой, определен за един щат.

Това означава, че един електорален вот в Уайоминг, най-малко населеният щат, представлява около 192 000 души, докато един глас в Тексас, един от населените щати, представлява около 730 000 души. Това го прави един от най-слабо представените щати, т.е. като цяло по-големите щати имат по-малко представителство, от по-големите. На практика точно това е и причината националният вот да не е решаващ при обявяването на изборните резултати.

Всички щати с изключение на два използват подхода „победителят взема всичко“ - кандидатът, който спечели най-много гласове в този щат, получава всичките му електорални гласове.

Спечелването на щат с голяма преднина е същото като спечелването с един глас разлика, така че кампаниите са склонни да се фокусират върху щати, където малка промяна може да достави всички електорални гласове. В настоящите избори колебаещите се щати включват Аризона, Джорджия, Мичиган, Северна Каролина, Невада, Пенсилвания и Уисконсин.

Може ли един кандидат да спечели изборите, въпреки че е загубил националния вот?

Да. Републиканецът Джордж У. Буш през 2000 г. и Тръмп през 2016 г. и двамата станаха президенти, въпреки че техните съперници спечелиха повече гласове на национално ниво. Това се случва и три пъти през 19-ти век.

Именно тази специфика на системата се посочва от нейните критици като основен недостатък.

Поддръжниците на Избирателната колегия казват, че тя принуждава кандидатите да търсят гласове от редица щати, вместо просто да трупат подкрепа в големите градски райони.

Кога гласуват електорите?

Електорите ще се срещнат на 17 декември, за да гласуват официално и да изпратят резултатите до Конгреса. Кандидатът, който спечели 270 електорални гласа или повече, става президент.

Тези гласове се пресмятат официално от Конгреса на 6 януари и президентът полага клетва на 20 януари.

Може електорите да не гласуват за кандидата, спечелил в техния щат?

Като цяло срещата на електорите е церемониално събитие, при което те просто подпечатват гласовете си за кандидата, спечелил съответните им щати.

Но през 2016 г. седем от 538-те електори записаха гласа си за някой, различен от победителя при гласуването в техния щат, което необичайно голям брой. Трима от тези седем електори гласуваха за бившия държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, въпреки че представляваха щати, които избраха кандидата на демократите Хилари Клинтън. Доналд Тръмп спечели тези избори срещу Клинтън с 304 на 227 гласа

Тридесет и три щата и окръг Колумбия имат закони, някои от които включват наказателни санкции, за да се опитат да попречат на „нелоялните“ електори да гласуват за някой друг, според Националната конференция на държавните законодателни органи.

Какво се случва, ако има равенство?

Един от недостатъците на системата е, че тя теоретично може да доведе до равенство 269-269. Ако това се случи, новоизбраната Камара на представителите ще реши съдбата на президентството на 6 януари, като всеки щат ще гласува като единица, както се изисква от 12-та поправка на конституцията на САЩ.

В момента републиканците контролират 26 държавни делегации, докато демократите контролират 22. Минесота и Северна Каролина са разделени между членовете на Демократическата и Републиканската партия.

Ще се промени ли някога системата?

Конгресът се опита да поправи недостатъците на системата, които бяха разкрити след изборите през 2020 г., когато Тръмп твърдеше, че е спечелил изборите. Прокурорите казаха, че той е оказал натиск върху държавни служители да се опитат да отменят резултата.

През 2022 г. Конгресът прие Закона за реформа на преброяването на изборите, за да изясни, че губернаторът на всеки щат или друго длъжностно лице, избрано от щата, ще удостовери резултатите от изборите в щата, преди те да бъдат предадени на Конгреса.

Законът също така определя задължителен краен срок за удостоверяване на резултатите, като дава на щатите 36 дни след изборите през 2024 г. за приключване на повторното преброяване и съдебния процес.

Премахването на избирателната колегия ще изисква конституционна поправка.