Защо британският премиер насрочи избори, които почти сигурно ще загуби

Когато британският премиер Риши Сунак обяви в сряда, че Обединеното кралство ще проведе общи избори на 4 юли, много наблюдатели си зададоха един единствен въпрос: „Защо сега?“

И по-конкретно защо премиерът свика избори, които почти сигурно ще бъдат загубени? Месеци наред социологическите проучвания поставят Консервативната партия на Сунак далеч зад опозиционната Лейбъристка партия и, както стоят нещата, лидерът на лейбъристите Киър Стармър е готов не само да поеме властта, но и да го направи с огромно парламентарно мнозинство.

Отговорът на този въпрос е прост - малко вероятно е да има по-добро време. Почти всичко, което Сунак опитва, изглежда има обратен ефект и не е невъзможно рейтингът му да се влоши още повече края на годината, пише Си Ен Ен.

Последните няколко дни бяха относително добри за Сунак. Икономиката наистина изглежда се възстановява, като Международният валутен фонд (МВФ) актуализира прогнозата за растеж на Обединеното кралство, а инфлацията най-накрая се връща към нещо наподобяващо нормално ниво.

Нищо не се обърка катастрофално през последната седмица преди свикването на изборите. Това е ниска летва, но откакто е на поста, в момента Сунак вероятно има най-стабилната база за стартиране на кампания, която някога е имал или ще има.

„Премиерът встъпи в длъжност, изправен пред серия от ключови предизвикателства: инфлация, липса на растеж, миграция. И той виждаше справянето с тях като своя основна мисия. Той постигна истински и значителен напредък в тези сфери. Във вторник МВФ подобри нашите прогнози за растеж, видяхме инфлацията да се завърне към нормалните нива, виждаме спад на миграцията в резултат на нашите реформи“, заяви съветник на Сунак пред Си Ен Ен.

По конституция Сунак трябваше да свика избори преди края на тази година. Фактът, че той не беше го направил до тази седмица, позволи на опонентите му да го представят като страхливец, ужасен да се изправи пред общественото недоволство.

На Сунак не помага и това, че страната е в очакване на избори от доста дълго време, както и че Консервативната партия бележи провал след провал от няколко години.

През 2010 г., след 13 години управление на лейбъристите, Дейвид Камерън спечели общите избори, но не и мнозинство в парламента. Той беше принуден да направи коалиционно правителство с центристките либералдемократи.

Въпреки всичко Камерън успя да запази коалицията непокътната до изборите през 2015 г., на които той спечели изненадващо мнозинство и осигури първото изцяло консервативно правителство от 1997 г. насам.

Тържествата не продължиха дълго. Провеждането на референдума за Брекзит през 2016 г. раздели неговата партия на две и направи управлението почти невъзможно за неговите четирима (да, четирима) наследници. Първа беше Тереза Мей.

Неуспешни предсрочни избори и неспособността да прокара нейната сделка за Брекзит, защото партията ѝ не я харесваше, сложиха край на мандата на Мей и тя беше заменена от Борис Джонсън през 2019 г. Джонсън попадна в центъра на редица скандали, включително прословутите незаконни партии на Даунинг стрийт по време на пандемията COVID-19, и бе принуден да подаде оставка през 2022 г.

Лиз Тръс пое управлението за 45 дни, като през това време тя успя да причини достатъчен икономически хаос, така че паундът да потъне до най-ниското си ниво спрямо долара, лихвените проценти да скочат и инфлацията да нарасне. В крайна сметка на Консервативната партия побърза да ограничи този хаос и постави начело Сунак.

Дали той е бил правилният човек за стабилизиране на управлението подлежи на дебат. Въпреки това, което консервативните източници биха казали за времето му на поста, ужасните му рейтинги в социологическите проучвания не могат да бъдат отречени.

Неговият противоречив имиграционен план, който предвижда нелегалните мигранти да бъдат изпращани в Руанда, за да бъдат обработени молбите им за убежище, вече струва милиони въпреки факта, че само един човек – доброволно и срещу заплащане, е осъществил пътуването.

Неговият проект, който има за цел да направи цигарите незаконни за всички, родени след 2009 г., претърпя пълен крах, когато собствените му депутати не го одобриха и той беше отложена поради изборите.

Това са само два скорошни примера за това как нещата изглежда не вървят в полза на Сунак. Но може би най-големият проблем около неговата фигура е, че собствената му партия има толкова малко доверие в него. Никакви факти или цифри не могат да променят факта, че около него се носи безспорна миризма на провал. Усещането, че нещо е неизбежно, е мощен фактор в политиката. За Сунак поражението изглежда неизбежно.

Разбира се, има шанс проучванията да ни подвеждат и кампанията на консерваторите да проработи.

За целта консерваторите се фокусират разликите между лидерите на двете партии -  Стармър и Сунак. Те твърдят, че на Стармър не може да се има доверие по отношение на националната сигурност, както и че той е безсрамен опортюнист, които няма принципи и план.

Точно сега е може би най-доброто време да за този тип послание. Лейбъристите ще трябва да избързат с манифеста си, който неизбежно ще бъде разгледан под лупа от политическите коментари. Колкото по-дълго Сунак чакаше със свикването на избори, толкова повече време имаха лейбъристите, за да внесат ред в програмата си.

Никой не може да отрече, че Сунак наследи истинска бъркотия. В момента изглежда малко вероятно той да я е изчистил и да е подредил нещата достатъчно, за да спечели на консерваторите още един мандат на власт. Но предвид размера на задачата, която му предстои, има смисъл той да се възползва от този рядък период на добри новини.