"Алфа рисърч": ГЕРБ - 23,4, ПП - 17,5%

ГЕРБ изпреварва „Продължаваме Промяната“ с 5.9 % малко след начало на кампанията – 23.4% срещу 17.5 %. Ако изборите бяха днес, в 48 парламент щяха влязат 6 политически формации. Това са "ГЕРБ", "Продължаваме Промяната", ДПС, "БСП за България", Възраждане, Демократична България – обединение, както и „Български възход“. Малко под прага на изборната бариера се нарежда Има такъв народ.  Това показват данните от последното изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. То е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при „Продължаваме Промяната“. „Продължаваме Промяната“ могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно.

На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и Възраждане (9.5%). „БСП за България“, също както и „Продължаваме Промяната“, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват, предава БТА. Освен това, началото на кампанията показва, че и „Продължаваме Промяната“ навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели. „Възраждане“има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, сега не са основен приоритет на хората.

„Демократична България- обединение“ плавно върви нагоре, за което ѝ помагат две обстоятелства. Първо,  разочарованието на част от избирателите от „Продължаваме Промяната“, които се връщат сега към „Демократична България - обединение“. И второ, радикализирането на „Продължаваме Промяната“, на чийто фон „Демократична България - обединение“ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.

Български възход на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова - дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент  - БСП за България , „Изправи се България“. „Има такъв народ“, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.

Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата – „около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?“.  26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% - около Продължаваме Промяната. Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.

Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса „какво правителство е възможно след изборите“, се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022.

На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2 млн. 600 хил., което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този етап обаче е още много рано да се каже, дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.

Основни притеснения на избирателите

Най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%). Войната между Русия и Украйна и корупцията са посочени от около две трети от анкетираните. Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр.,както и нелегалната емиграция, които отново застанаха във фокуса на общественото внимание покрай трагичните инциденти в последните седмици и вълнуват две трети от анкетираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими проблема се допълва от състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.