Армиите на Източна Европа се борят с проблема да наберат млади хора

Докато инструкторите издават команди, десетки студенти, участващи в пилотна програма на чешката армия, насочена към увеличаване на броя на служителите, пълзят през горски шубраци, носейки бойни пушки и учат правилни позиции за стрелба.

Подобно на повечето бивши съветски сателитни държави, които сега са в НАТО, Чешката република не изпълнява целите за набиране на персонал от години и се бори да поддържа нивото на войските. Това остави армейските части недокомплектовани и неспособни да достигнат бойна готовност, с инвазията на Русия в Украйна, в покрайнините на Източна Европа, ярко напомняне за потенциалната заплаха на Москва за региона, пише Ройтерс.

Около 80 чешки гимназисти избраха да прекарат част от лятото си в изучаване на армейския живот в четириседмичната програма за обучение, която се провежда в затворена военна зона на 94 км западно от столицата Прага.

Но генерал Карел Река, началник на чешките въоръжени сили, нарече настоящата система неустойчива.

Той каза пред Ройтерс, че програмата, управлявана от 4-та бригада за бързо разгръщане - армейска част, работеща само с 50 процента от капацитета си поради недостиг на войници - дава на учениците ранна представа за живота в армията.

„Искаме да възпираме всеки потенциален противник в бъдеще“, каза Река. „Ако не направим нищо относно липсата на човешки ресурси в армията..., това може да означава, че няма да можем да запазим мира си и да възпрем всеки потенциален враг.

През 2021 г. чехите достигнаха 56 процента от целта си за набиране на персонал, като през 2022 г. броят им достигна 85 процента, според най-новите данни на армията.

Чехите не са сами. Страните в цяла Източна Европа се борят да назначат нови войници и да задържат опитни в регион, където Полша, Унгария, Румъния и Словакия имат обща граница с Украйна.

„Без хора не можем да направим нищо – ако модернизираме оборудването и нямаме достатъчно компетентни хора и мотивирани хора, това са хвърлени на вятъра пари“, каза Реха.

Общоевропейски проблем

Западноевропейските нации в НАТО са изправени пред подобни предизвикателства. През юли Ройтерс съобщи, че НАТО ще се нуждае от между 35 и 50 допълнителни бригади, за да реализира напълно новите си планове за защита срещу всяка атака на територията на алианса от Русия.

Но въпросът засяга по-близо до дома за източноевропейските страни, които прекараха четири десетилетия под съветско господство и отдавна предупреждаваха за заплахата от една по-напориста Русия при президента Владимир Путин.

„Също така смятаме, че вероятността от руска агресия срещу нас не е невъзможна... в рамките на няколко години“, каза за Ройтерс бившият заместник-министър на отбраната на Чехия Томаш Копечни.

„Така че в случай, че Русия атакува, трябва да знаем, че можем да разчитаме на определено количество войници и способности.

Правителствата се обърнаха към дигитални маркетингови кампании, повишиха бонусите за назначаване и разгледаните варианти включват указ на чешкото министерство на отбраната, влизащ в сила от 1 септември, който намалява медицинските изисквания за кариерни войници, резервисти и новобранци.

Но с ниските нива на безработица в Източна Европа, голямо предизвикателство е да се убедят младите хора да се назначат за по-малко пари, отколкото могат да спечелят в частния сектор.

„Имаме предизвикателства. Те са свързани с факта, че пазарът на труда тук е много конкурентен“, каза за Ройтерс генерал-майор Карол Димановски, първи заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Полша.

Трябват ново поколение войници

В Полша правителствени и военни служители казват, че постигат целите за набиране на персонал, като планират да увеличат лимитите за набиране на персонал, но критиците се съмняват дали целта за изграждане на армия, състояща се от 300 000 войници, е реалистична.

Най-голямата страна в Източна Европа също се стреми да увеличи разходите за отбрана до близо 5% от БВП и наскоро стартира кампания за набиране на персонал, наречена „Ваканции с армията“, която осигурява основно военно обучение за граждани на възраст от 18 до 35 години за 28 дни.

Но данните на министерството на отбраната показват, че докато броят на новобранците се е увеличил според последните налични данни, рекордните 9000 професионални войници са напуснали службата през 2023 г.

Докато Димановски каза, че това е „естествен процес“, полковник Богдан Сова, началник на дирекция „Организация и набиране на персонал“ в генералния щаб на Полша, обясни, че има значителна група, която напуска армията само няколко години след започване на служба. „Опитваме се да подготвим по-атрактивни оферти за тях, създавайки нови финансови стимули“, каза Сова.

Унгарската армия – която не е публикувала актуализирани числа за набиране – стартира медийна кампания, използваща билбордове, реклами и телевизионен сериал с военна тематика, който ще бъде излъчен до края на 2024 г., за да намери нови войници.

В Румъния правителството започна кампании за набор, след като последните данни на министерството на отбраната показаха, че 43 процента от позициите на офицерите са незаети, заедно с позициите на 23 процента от войниците и други професионални звания.

Румъния разполага с четири батареи за противоракетна отбрана Patriot, но само две работят, докато правителството е закупило редица изтребители F-16, но няма достатъчно обучени пилоти, които да ги управляват.

„Трябва да се види какви закони трябва да се променят не само в Румъния, но и в други страни, за да се стимулират тези хора (служещи войници) да останат“, каза източник от отбраната пред Ройтерс.

Румъния и други страни възлагат своите надежди на ново поколение войници като чешкия гимназист Джон Дунка, който участва в летния лагер на армията близо до Прага и планира да се запише, когато завърши училище.

„Носенето на тази униформа включва чувство на гордост“, каза Дунка, държейки незаредена бойна пушка Bren 2, докато беше в почивка от военни учения. „С всичко, което се случи в света, се радвам, че мога да участвам в лагер като този.