Еврокомисарят по земеделие: България е сред страните, дали най-много средства на фермерите си

България е сред страните в Европейския съюз, дали най-голяма държавна помощ на селските стопани. Това отчете еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски, който е на работно посещение у нас.

"През 2023 г. ситуацията се подобри, но остана разминаването между внос и износ. Беше необходимо да cе подкрепят земеделските производители. Другата група са големите стопани, надхвърлили прага от 280 хиляди евро. България даде държавна помощ. В ЕС тази помощ възлиза на 452 млн. евро. Важно е да се каже, че в България нещата стоят добре, но стойностите за държавна помощ са доста по-ниско. Стигаме до заключението, че са важни по-съществени мерки в ЕС, за да няма голями разлики в чуждия внос и износ", посочи Войчеховски, цитиран от БНТ.

От своя страна земеделският министър Георги Тахов се надява плащанията за българските фермери да се изравнят с европейските.

"На първо място е необходимо да свалим административната тежестта върху нашите земеделски стопани с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. На второ място предлагаме да се удължи с 1 година срокът на проектите за подпомагане развитието на селските райони и горското стопанство", каза той.

Министърът призова и да се помисли за увеличаване на праговете по тъй наречената "украинска помощ", тъй като в някои страни на Европа тя се изчислява на хектар площ и на глава животно."Така се получава, че големите ни фермери още през 2022 г. достигнаха тези прагове", посочи Тахов.

Общата селскостопанска политика на ЕС трябва да гарантира продоволствената сигурност чрез достъпни и качествени местни храни. Това изисква устойчивост в сектора на земеделието и условия местните фермерите да произвеждат конкурентна продукция, независимо от кризите, пред които се изправя Европа. Това заяви президентът Румен Радев на среща на  с европейския комисар по въпросите на селското стопанство по-късно днесс.

Румен Радев и Януш Войчеховски бяха единодушни, че продоволствената сигурност е от ключово значение за стабилността на Европа и гражданите ѝ особено в контекста на редица предизвикателства в последните години като пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. Според двамата стандартите към европейското производство следва да са реципрочни с тези към внасяните от трети страни.

"Необходимо е преосмисляне на подходите и сроковете, в които се осъществява преходът към зелена икономика, както и анализ на социалните и икономически ефекти от въведените екологични изисквания в селското стопанство", заяви президентът Румен Радев и посочи, че европейските политики в сектора не трябва да водят до неравнопоставеност на производителите от ЕС спрямо конкурентите им от трети страни.

Според държавния глава са възникнали реални предпоставки за декапитализация на земеделските производители, които обричат ЕС на трайна социална, обществена и политическа нестабилност. По думите му Европа не трябва да зависи от внос на земеделска продукция, а неспособността да се гарантират ниски цени и качеството на хранителните продукти води до влошаване на благосъстоянието на европейските граждани, посочват от президентската администрация.

Президентът Румен Радев посочи, че ако се запазят настоящите ограничения, които имат земеделските стопанства в ЕС, то трябва да се намери начин тези изисквания да се спазват и от производителите, които внасят продукция от трети страни. В противен случай се обезсмисля търсеният екологичен ефект, допълват от президентството.

По време на срещата Януш Войчеховски изтъкна необходимостта от по-силни инструменти в политиката на ЕС в подкрепа на селското стопанство особено в контекста на различни кризи. Той отбеляза и важното значение на подкрепата за малките и средните предприятия в Европа.