Депутатите ударно ремонтират съдебното законодателство

Седмица преди 48-ото Народно събрание да бъде разпуснато депутатите ударно започнаха да разглеждат промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се въвежда механизъм за контрол на главния прокурор.

Работният ден на народните представители започна с разместване на точките в дневния ред, като точката за промяна на механизма за разследване на главния прокурор, която първоначално беше заложена като първа в програмата за днес беше изместена по-назад. Това породи недоволство в редиците на "Продължаваме промяната", според които с разместването се прави опит за избутване на механизма. В крайна сметка депутатите удължиха работното си време до приемане на всички точки от дневния ред, с което започна и същинската законодателна работа в парламента. 

Приети на първо четене бяха два отделни законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, единият внесен от "Възраждане", а другият - от Министерски съвет. Законопроектите са част от законодателството, което трябва да бъде прието по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки че са важни за страната ни, обаче, те няма да успеят да минат през комисии, както и да бъдат приети на второ четене поради това, че парламентът ще бъде разпуснат с указ на президента Румен Радев на 3-и февруари, което се пада следващия петък. Това пък означава, че същите законопроекти ще трябва отново да се разглеждат и от следващото 49-о Народно събрание. 

Какво предвиждат промените в Закона за съдебната власт?  

Законопроектът за промяна на Закона за съдебната власт, внесен от "Възраждане" беше приет със 117 гласа "за", 20 "против" и 48 "въздържали се". Той предвижда възможност за временно отстраняване на главния прокурор, извеждане на Националната следствена служба от системата на прокуратурата и обособяването й като самостоятелен орган в съдебната власт. И още, предвижда се директорът на Националната следствена служба да стане ad hoc разследващ главния прокурор и неговите заместници до приключването на производство.

Законопроектът на Министерски съвет получи одобрението на 166 народни представители. Той предвижда засилване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействието на корупцията в съдебната власт, както и задължението Инспекторатът да приеме Кодекси за етично поведение на българските съдии и на българските прокурори и следователи. В закона се посочва, че трябва да се организират и провеждат антикорупционни обучения, както и обучения за укрепване на почтеността и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и конфликт на интереси. 

Аргументите "за" и "против"

И двете законодателни инициативи, които бяха приети на първо четене бяха оспорвани и критикувани.

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС заяви, че проблемът със съдебната система е направен с правените поправки в Конституцията и в момента продължават да се правят още грешки. Той обясни, че през 2015 г. вместо главния прокурор да бъде направен подотчетен, на него му е дадено следствието. 

"Ръководителят на следствието зависи от главния прокурор и проблемът не е в изменението на Конституцията през 2015 г. То беше необходимо, защото съдиите трябваше да имат своята независимост и това е стандарта, който се надявам Народното събрание да постигне", контрира Надежда Йорданова от "Демократична България".

"Няма как заместникът на главния прокурор да провежда разследвания срещу главния прокурор, защото това няма да бъде ефективно", на мнение е Искрен Митев от "Продължаваме промяната". 

"Трябва да има контрол върху действията на главния прокурор", каза лидерът на БСП Корнелия Нинова, но добави, че трябва да се направят промени между първо и второ четене. Във всички законопроекти има добро, нека да ги подкрепим и после да ги обединим и да направим на финала най-доброто, предложи Нинова. 

"Реформата трябва да започне от Конституцията. Реформата от 2015 г. не е лоша", каза Хамид Хамид от ДПС и припомни, че именно министър на правосъдието в кабинет на ГЕРБ е предложил реформите. Според ДПС обаче, главният прокурор трябва да бъде изваден от Висшия съдебен съвет.

Според Милен Матеев от ПП в момента се провеждал важен и закъснял дебат - този за съдебната реформа. Според него имало огромен резон да се върви към независимост на следствието. "Те, изваждайки следствието от прокуратурата, ни казват, че то става толкова независимо, че може да разследва главния проукрор. За мен по-добрият механизъм е съдия да разследва главния прокурор. Това предложение мина през всички проверки, включително и Венецианската комисия", посочи той. 

Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта, обяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Той припомни, че ДПС има проект за промени в Конституцията. В него било записано разследване на главния прокурор и ограничаване на неговите правомощия по отношение на надзора за законност и главният прокурор да не е член на ВСС. 

Според Карадайъ, изваждането на следствието от прокуратурата заслужава сериозно внимание. "Това може донякъде да даде възможност да се даде решение и за разследването на главния прокурор", добави той.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов пък заяви, че трябва да се гарантира независимостта на съда и всички решения, които се взимат в Народното събрание да бъдат подчинени на този мотив.