ЕК одобри отпускането на 1,37 млрд. евро за България по Плана за възстановяване

Европейската комисия даде положителна предварителна оценка за отпускането на 1,37 милиарда евро или 2,7 млрд. лв. безвъзмездно за България по първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер по управление европейските средства Атанас Пеканов. Той направи изявлението минути, след като е получено становището на ЕК, стана ясно от думите му. "

Изключително горд и доволен съм да заявя пред вас, че както обещаме, първото плашане по Националния план за възстановяване и устойчивост получи одобрение от ЕК в рамките на служебния кабинет. Преди броени минути ЕК информира, че е финализирала и дава одобрението си за положителната предварителна оценка на първото плащане по Плана”, заяви Пеканов.

Оценката за България от страна на ЕК е била придвижена рекордно бързо, допълни той. "Това е една важна крачка за България по Плана за възстановяване и устойчивост. Така можем да спрем със спекулациите, че никога няма да получим пари от ЕК, или че сме се забавили фатално, или че не се справяме. Напротив, има страни, на които им е отнело много повече време, за да получат такава положителна оценка за някои от техните плащания повече от три месеца и половина", добави той. 

Българският план за възстановяване и устойчивост е на стойност 12 млрд. лв. и има 12 компонента, много реформи и инвестиционни проекти. С днешното одобрение страната ни получава около 23% от средствата, които България трябва да получи по целия план, уточни Пеканов. 

Предстои съгласуването на това решение от Икономическия и Финансов комитет, където всички страни членки трябва да одобрят това първо плащане. Очаква се парите да бъдат преведени по сметката на Национален фонд в следващите 3 седмици. "Тези средства ще се ползват за инвестиционите проекти по Плана за възстановяне - МРРБ, Министерство на транспорта и МОН", посочи вицепремиерът. 

Парите са по първото искане на България от 31 август 2022 и ще обхванат реформи и инвестиции в областта на образованието, интелигентната промишленост, неутралността по отношение на климата, цифровата свързаност, устойчивия транспорт и пътната безопасност, правосъдието, борбата с прането на пари, социалното приобщаване, здравеопазването и системата за одит и контрол, свързана с Механизма за възстановяване и устойчивост. 

Вицепремиерът обясни, че повечето закони, касаещи втория транш са написани и входирани за одобрение в Народното събрание. Той добави, че последният, от общо 22 закона, който все още не е изпълнен, а именно промените в Закона за енергетиката. Промените, касаещи този закон са пет - сред тях понятието "енергийно бедни". Той напомни, че ключов ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост е намаляването на вредните емисии от въглищни централи с 40% до 2026 г. остава като поет ангажимент, но към момента няма ясен механизъм как това да стане.