EК обмисля прехвърляне на руски активи за укрепване на заема за Украйна от 45 млрд. евро

Европейската комисия обмисля да разреши на Euroclear да се възползва от замразените руски активи, за да предпази заема от 45 млрд. евро, отпуснат от Г-7 на Украйна, от евентуални ответни мерки от страна на Москва, предаде POLITICO.

Според трима служители, запознати с въпроса, представителите на ЕС обмислят този ход като последно решение за компенсиране на Euroclear, базирания в Белгия депозитар, който държи тези активи, за загубите, понесени в Русия поради спазването на западните санкции.

Поддръжниците твърдят, че мярката ще укрепи многостранната схема, финализирана миналата седмица, която разпределя извънредните печалби, генерирани от около 200 млрд. евро в замразени руски активи, за изплащане на дългогодишния заем на Г-7 за Украйна.

Euroclear е въвлечена в съдебни спорове с множество санкционирани страни, които използват силно политизираните руски съдилища, за да оспорят задържането на активите си и да поискат обезщетение.

Макар че руските съдилища нямат големи правомощия да наложат предаването на деноминирани в евро или долари активи, държани в Белгия, на успешни ищци, те имат правомощията да предприемат ответни действия срещу салдата на Euroclear, държани в руски финансови институции. Те принадлежат предимно на западни финансови институции и предприятия, които след това биха имали право да предявят собствени компенсаторни искове срещу Euroclear.

В неотдавнашно изявление Euroclear пише, че е изправен пред „значителен брой текущи съдебни производства, почти изключително в руски съдилища“.

За да покрие разходите или исковете, произтичащи от тези съдебни дела, Euroclear заделя около 10 % от неочакваните печалби, генерирани от замразените активи, в специален фонд за черни дни.

Но официалните лица твърдят, че може да е по-рентабилно да се използва част от основните руски активи директно за покриване на тези задължения - дори , ако критиците твърдят, че актът застрашава спазването на международното право.

Западните институции, включително Европейската централна банка (ЕЦБ), вече предупредиха, че прякото прехвърляне на собствеността върху руските активи рискува да подкопае доверието в еврозоната като финансов център и в еврото като международна резервна валута.

Черна дупка в баланса

Euroclear обаче е под натиск да компенсира нарастващата черна дупка, която се появява в баланса му и тревожи акционерите.

В отговор на това той оказва натиск върху Еврокомисията да промени мнението си за рисковете от прякото изземване, твърдят тримата служители, на които е предоставена анонимност.

Въпреки че се твърди, че служителите на Комисията са отворени за тези идеи, удовлетворяването на искането изисква единодушно одобрение от 27-те национални столици на блока, което означава, че конкретно решение едва ли ще бъде взето скоро.

Според един от служителите обаче въпросът може да бъде официално разгледан в рамките на по-широк преглед на политиката на ЕС за санкциите, който в момента се блокира от Унгария.

Покриване на правните рискове 

В първоначалното споразумение с ЕС, в което се предвиждаше 10% от неочакваните печалби да бъдат заделени за покриване на правните рискове на Euroclear и което предшестваше създаването на заема от Г-7, се подчертаваше, че ако рисковете не се реализират в рамките на пет години, неизползваните средства трябва да бъдат предадени на ЕС.

Съгласно това споразумение Белгийската национална банка и Европейската комисия също могат да решат да задържат повече средства, ако правните разходи нараснат. Критиците обаче отбелязват, че упражняването на тази възможност ще намали наличните суми за обслужване на заема от Г-7.

Поддръжниците на предложението на Euroclear твърдят, че би било по-добре, ако обстоятелствата го налагат, руските активи да се прехвърлят директно, тъй като това би представлявало по-малка тежест за паричните потоци.

Освен това служителите смятат, че това би засегнало само относително малка част от руските активи на стойност около 192 млрд. евро, които се държат от Euroclear.