Хампарцумян: Българите забогатяват, но не поравно

Последният анализ на Института за пазарна икономика показва, че България забогатява. Наистина е така, и то се вижда по живота около нас, заяви  в ефира на NOVANEWS финансистът и член на Съвета на Института за пазарна икономика Левон Хампарцумян.

Въпреки това направи уточнение: „Ако има някакво място, което е било моноиндустриално селище, с един завод, който е затворен, или с разпокъсани земеделски стопанства – там е друго. Но като цяло икономиката на София е грубо половината от икономиката на България“.

Хампарцумян припомни тежката криза от 1997 г.: „Тогава България претърпя финансов крах – хората загубиха пенсии, пенсионните фондове се изтриха, БВП спадна с 40%. Държавата нямаше пари да си плати лихвите“.

Днес ситуацията е коренно различна: „Слава Богу, че сме на път да влезем в Еврозоната. Много по-рано трябваше да стане, но по ред причини се забави“.

Един от знаците за забогатяване, по думите му, е ръстът на депозитите: „Фактът, че държим над 100 милиарда лева в банките, е също резултат от забогатяването на хората. Но – веднага искам да кажа – не на всички и не поравно. По-активните, по-образованите, дори тези, които са добре свързани в корупционните мрежи, те забогатяват“.

Той посочи и обратната страна: „В България има около 600 хиляди души в работоспособна възраст, които нито учат, нито работят. Това са 10% от населението, които не могат да допринесат за благоденствието, а по-скоро са в обратната посока“.

Хампарцумян беше критичен към демонстративното потребление: „В България всяка година се купуват едни от най-скъпите коли в света чисто нови, а същевременно имаме региони като Северозапада, където нещата не изглеждат никак добре. Арогантното потребление е признак на лошо възпитание, лош вкус и, да го кажа най-грубо – селяндурщина“.

Той даде и пример: „Някакви изключително скъпи лимузини седят пред панелни блокове. Автомобилът не вдига стандарта на живота, но повдига самочувствието на потиснатите хора, които си ги купуват“.

„Липсата на работна ръка остава голям проблем, но не става дума за каквато и да е работна ръка. Нискоквалифицираната почти не се търси – тя се заменя от машини, роботи и изкуствен интелект. Така нареченият офисен планктон започва да става ненужен“, смята финансистът.

По думите му, обществото е изправено пред голямо предизвикателство: „С принудителни мерки трябва да образоваме следващото поколение. Днес един трактор струва 700–800 хиляди евро и таблото му е малко по-просто от това на Airbus. С тримесечен курс вече няма как да се подготви кадър“.