Може ли AI бумът да удари останалата част от икономиката на САЩ?

Ако моделите с изкуствен интелект имат роден град, това вероятно е Ашбърн, Северна Вирджиния. По-наблюдателните пътници, които пристигат или заминават от летище Дълес могат да забележат групата от кутии с бели покриви, издигащи се в края на няколко задънени улици. Тези центрове за данни са част от най-големия клъстер в света, който миналата година е погълнал повече от една четвърт от електроенергията, произведена от основната електроснабдителна компания на Вирджиния.

Страховете от забавяне на икономиката на САЩ се засилват все повече, като високите лихвени проценти и митническият хаос тежат върху по-голямата част от секторите. Но тези фактори не се отразяват кой знае колко на главоломното темпо, с което технологичните компании изграждат инфраструктурата, необходима за изкуствения интелект. 

Около една шеста от 2-процентното увеличение на американския реален брутен вътрешен продукт през последната година идва от инвестиции в компютърно и комуникационно оборудване, включително чипове и центрове за данни. Като се добавят и подобренията на мрежата, които захранват моделите с изкуствен интелект, плюс стойността на интелектуалната собственост на самия софтуер, някои оценяват приноса на AI бума към растежа на реалния БВП на 40%. Това е изумителна цифра за сектор, който представлява само няколко процента от общия БВП на Америка, пише The Economist.

По какво си приличат AI и интернет?

Развитието на изкуствения интелект обаче не е нормален инвестиционен бум. Доскоро големите технологични фирми плащаха по-голямата част от него от печалбите и паричните си резерви. Сега мащабът на строителството е твърде голям дори за тези гиганти, така че те се обръщат към заеми. Компаниите изграждат центрове за данни с убеждението, че изкуственият интелект ще доведе до експлозивен икономически растеж и следователно до търсене на изчислителна мощност в рамките на няколко години. 

Това не е като строежа на къщи или фабрики, а е пазар с висока добавена стойност, в който победителят взема всичко и на който обикновените притеснения, като например цената на заемите, са лесни и изкушаващи за пренебрегване.

Същото важи и за цената на електроенергията - плановете за строителство на гигаватови центрове за данни, изискващи толкова енергия, колкото един малък град, стават все по-модерни.

Сегашната ситуация може би наподобява донякъде историята на бума на дотком компаниите в края на 90-те години на миналия век. Внедряването на скъпите технологии, необходими за изграждането на интернет, продължи в продължение на много години, с много по-силно въздействие върху БВП, отколкото ефектите на изкуствения интелект, поне до момента.

AI ентусиазъмът в началото беше по-голям дори от този в ранните години на интернет. Въпреки цялото вълнение в началото на настоящия ве, малцина са очаквали, че мрежата ще доведе до масова автоматизация или безпрецедентно бърз икономически растеж. Но сега много хора в Силициевата долина дават подобни прогнози за изкуствения интелект.

AI бум за сметка на всичко останало

Проблемът е, че самият сектор, който захранва толкова голяма част от икономическия растеж на Америка, изстисква останалата част от производството ѝ. Строителите на жилища, например, не могат да си позволят да се радват на по-високите разходи по заемите.

Центровете за данни ограничават останалата част от икономиката, като поддържат високи цените на електроенергията. Средните сметки за ток в САЩ са се увеличили със 7% от началото на 2025 г., като част от това поскъпване идва от допълнителното натоварване, което центровете за данни оказват върху мрежата. 

Разбира се, ако погледнем отвъд AI, голяма част от икономиката изглежда се забавя. Реалното потребление стагнира още от декември миналата година. Строителството на жилища се е сринало, както и инвестициите в бизнеси, които не са свързани с изкуствения интелект. И двата показателя са силно чувствителни към лихвените проценти и затова действат като индикатори за производството в по-широк план.

С други думи, в ход е преразпределение в цялата икономика: секторите, чувствителни към лихвените проценти и енергията, допринасят по-малко за растежа, докато инвестициите в изкуствен интелект допринасят повече. За да запазят този тренд, големите технологични фирми трябва да продължат да увеличават разходите. Всяко забавяне на инвестициите (например заради ограниченията върху мощността или наличността на чиповете) би означавало по-малка подкрепа за общия икономически растеж.

Ако това се случи, може да се наблюдават и някои позитивни ефекти, включително и това, че лихвените проценти и цените на енергията вероятно също ще паднат, облекчавайки натиска върху останалата част от икономиката. 

Историята обаче носи и предупреждение - след бума на дотком компаниите в края на 90-те последва свиреп срив. Подобен спад в AI инвестициите би премахнал голям източник на растеж точно когато останалата част от американската икономика започва да изглежда крехка. И ако желанието за нови центрове за данни намалее, не само град Ашбърн може да се окаже в беда, пише още изданието.