Преброяването прекрои мандатите в избирателните райони

Картата с многомандатните избирателни райони търпи промяна след оповестяването на данните от националното преброяване на 3 октомври 2022 година. Мандатите в 10 района се променят като в шест от тях те са намалени с по един, а в други четири търпят увеличение. Това сподели в интервю за "Мениджър нюз" зам.-председателят на Централната избирателна комисия Росица Матева. 

По-малко депутати ще има от районите Добрич (от 6 на 5), Ловеч (от 5 на 4), Монтана (от 5 на 4), Пазарджик (от 9 на 8), Плевен (от 9 на 8) и Русе (от 8 на 7). Три многомандатни избирателни района обаче ще излъчат с един депутат повече. Това са Варна (от 15 на 16 депутата), Пловдив-град (от 11 на 12 депутата), 24 МИР София (от 12 на 13 депутата) и 23 МИР София (от 16 на 19 депутата). 

- Г-жо Матева, след националното преброяване коригирани ли са вече избирателните списъци с актуализираните данни? 

- Преброяването на населението няма нищо общо с избирателните списъци. Те не се изготвят на база данните от преброяването. Във връзка с изборния процес, данните от преброяването на населението служат само и единствено за определяне на мандатите в съответните изборни райони.

- Как тогава е прекроена картата с многомандатните избирателни райони?  

- След като бяха обявени официално резултатите от преброяването на 3 октомври 2022 година, за тези избори Централната избирателна комисия, вземайки решението за определяне на мандатите, съобрази резултатите от преброяването като в 10 изборни района бяха променени мандатите. В 6 бяха намалени с по един - Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен и Русе. В други четири бяха увеличени - в 23 МИР София с три мандата (от 16 на 19), а в 24 МИР София, Варна и Пловдив-град с по един мандат. Така че данните от преброяването са послужили в частта на изборния процес, за която се съобразяват - за промяна на мандатите.  

Избирателните списъци се изготвят от общинските администрации и се отпечатват от Главна дирекция ГРАО въз основа на данните в националната база на населението. Там са вписани всички български граждани, които имат единен граждански номер (ЕГН), съответно постоянен адрес. И избирателните списъци се изготвят по постоянен адрес на всеки български гражданин. Тоест, тези български граждани, които живеят извън страната, фигурират в избирателните списъци в страната, в която ще гласуват. И тази разлика, която се получава между броя на избирателите, имащи право на глас с данните от преброяването на населението от Националния статистически институт, е на тази база. Тъй като при преброяването на населението са преброени само тези български граждани, които към момента на преброяването са се намирали на територията на страната и са пожелали да бъдат преброени. Съществува хипотеза да не са преброени всички български граждани, които са били на територията на страната. 

- Колко общо са избирателите според новите списъци? Каква е разликата с предишните списъци? 

- В момента се подготвят окончателните списъци за гласуване, които ще бъдат отпечатани и предоставени на секционните избирателни комисии, като ние ще качим информация и на нашата интернет страница, когато я получим от Главна дирекция ГРАО.

По предварителни избирателни списъци, които сме обявили на страницата на ЦИК, българските граждани, имащи право на глас, са 6 милиона 651 хиляди 284 души. От тази бройка ще бъдат извадени 47 хиляди 389 избиратели, които са подали заявление за гласуване извън страната, починалите лица, поставените под запрещение или изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", което се е случило след обявяването на предварителните списъци. 

По окончателни списъци за изборите на 2 октомври 2022 година право на глас са имали 6 милиона 602 хиляди 990 избиратели. Така че горе долу бройката съответства.