Бедни и богати: Различията в доходите между Източна и Западна Европа остават дълбоки

През последните години европейските домакинства преминаха през сериозна криза в разходите за живот, задълбочена от войната на Русия в Украйна и сътресенията в доставките след пандемията. Много семейства бяха принудени да ограничат разходите си, а и днес мнозина продължават да „броят стотинките“, дори когато инфлацията се доближава до целта на Европейската централна банка от 2%.

Един от показателите, които най-точно отразяват реалните доходи на домакинствата, е т.нар. „медианен еквивалентен нетен доход“ – това е типичният доход на човек от населението, коригиран спрямо размера на домакинството и след облагане с данъци.

Разделена Европа: от Люксембург до Албания

По данни за 2024 г. медианният еквивалентен доход в 34 европейски държави варира от €3 075 в Албания до €50 799 в Люксембург.

В рамките на Европейския съюз България заема последното място с доход от едва €7 811 на човек, при среден за ЕС от €21 582.

На върха на класацията, редом с Люксембург, се нареждат Швейцария и Норвегия, следвани от Дания, Австрия, Ирландия, Нидерландия и Белгия, където доходите са в диапазона €30 000–35 000. Финландия, Германия, Швеция и Франция също остават над средното за ЕС ниво.

В дъното на класацията са Северна Македония, Турция и Черна гора, а сред страните от ЕС Унгария и Румъния се нареждат заедно с България с доходи под €10 000 на човек.

Разликата между най-богатата и най-бедната страна в ЕС – Люксембург и България – надхвърля €40 000.

Защо разликите са толкова големи?

„Нивото на средно благосъстояние през 2024 г. отразява дългосрочни структурни фактори като историческите траектории на растеж, индустриализацията и развитието на социалната държава“, коментира пред Euronews д-р Стефано Филауро, доцент в Университета „Сапиенца“ в Рим.

Разликите в производителността и структурата на икономиката също обясняват неравенството, посочва Джулия де Лацари, икономист в Международната организация на труда (МОТ).

„По-високата производителност позволява на страните да поддържат по-високи заплати“, казва тя.

Държавите с големи високотехнологични или финансови сектори плащат значително повече, докато тези, чиято икономика е зависима от селското стопанство или базовите услуги, остават с по-ниски доходи.

Как покупателната способност влияе на резултатите?

Ако доходите се коригират спрямо паритета на покупателна способност (ППС) – изкуствена валутна единица, която уеднаквява стойността на парите между страните, отчитайки разликите в цените на едни и същи стоки и услуги – разликите се стесняват, но остават съществени.

Медианният еквивалентен нетен доход варира от 5 098 ППС в Албания до 37 781 ППС в Люксембург, при средно за ЕС 21 245 ППС.

Най-нисък резултат сред държавите членки има Унгария (11 199 ППС). Пред нея се нареждат Словакия (11 433 ППС), Румъния (13 023 ППС) и България (13 079 ППС).

Разликата между най-богатата и най-бедната страна в ЕС е около 26 500 PPS, което е по-малко от почти €43 000 в номинално изражение.

В тази коригирана класация Полша, Румъния и България се представят по-добре, отколкото при номиналното сравнение.

Сред „голямата европейска четворка“ (Германия, Франция, Италия и Испания) първите две остават над средното ниво на ЕС, докато Италия и Испания са малко под него.

Основният извод е, че Европа продължава да бъде континент на два различни стандарта – богат Север и Запад, срещу по-беден Юг и Изток. Въпреки че разликите леко се смекчават, особено когато се отчита покупателната способност в различните страни, пропастта в реалните доходи остава значителна и вероятно ще продължи да определя икономическото и социалното неравенство на континента през следващите години.