Петков обясни защо беше поискано изключение от ембаргото за руския петрол

България ще ползва руски петрол до края на 2024 г. Изключението за страната ни вече е факт и ще бъде подробно записано в детайлното заключение от заседанието на Европейския съвет, което ще бъде публикувано след 2-3 дни. Това заяви премиерът Кирил Петков преди втория ден от заседанието на Европейския съвет. 

"Благодаря на нашите партньори, че е съгласиха рафинерията в България да продължи да работи. Тя е направена да работи с руски петрол, затова ще ни трябва време, за да я настроим да работи с друг петрол. Страната ни е единствената държава с пристанище, за която се прави подобно изключение. Проблеми с плащанията за руския петрол не се очакват, тъй като "Лукойл" реално плаща на швейцарска фирма", добави той. 

Министър-председателят изрази увереност, че шестият пакет санкции ще мине и голяма част от паричните потоци към Русия ще спрат. Петков е разговарял с Марк Рюте за това, че доставките на руски газ за Нидерландия са спрели. Очаква се днес това да стане и с Дания.

Петков обясни и какви са били притесненията на унгарския премиер Виктор Орбан, който също се заканваше да наложи вето. "Едното беше сега да продължи да влиза руския петрол при него, поради сходна причина като нашата. По-ключовият въпрос беше какво ще стане, ако спре подаването на петрола през Украйна, какво ще стане с неговия руски петрол. Накрая се обединихме в решението, че е по-важно да влезе в сила пакет номер 6”, каза той. 

От Брюксел премиерът коментира и ситуацията с настаняването на бежанците от Украйна в държавни бази. "Ние дадохме безпрецедентна подкрепа в едни от най-хубавите хотели. Сега влизаме в една реалност, по-близка до тази, която се очаква за бежанците. Аз имам уверението от вицепремиера Калина Константинова, че условията в държавните бази са добри - няма място с лоши условния, просто не са в хотелите", каза Петков.

Дали ще има развитие по казуса със Северна Македония до края на френското председателство на ЕС зависи и от това до каква степен Европа би приела условията, поставени от България, каза още Петков. Той допълни, че дипломатите в София и Скопие работят активно, но каквото и да бъде договорено, то би станало факт единствено след решение на българското Народно събрание.

Запитан дали се готви негово посещение във Франция, каквито информации излязоха, Петков каза, че "на ниво МВнР се върши голяма работа, за да се види какви са всички възможности по темата РСМ". "На ниво дипломация – не можем да потвърдим нищо. Но потвърждавам, че преди каквото и да се направи, ще минем през парламента", заяви той. 

Относно зърното, Петков смята, че страната ни е в една от най-добрите позиции в Европа, защото сме един от най-големите износители на зърно. "Тази година се очаква да имаме 7 милиона тона, а нашата консумация е 2 милиона. Така че ние ще бъдем решение за глобалния въпрос и няма да има криза при нас. Нашият проблем е, че се търгуват тези стоки на световните пазари. Най-вероятно увеличаването на цената, ще се увеличи и при нас като цена. Но ние сме износител няма да имаме продоволствена криза по този начин", заяви премиерът. 

Всички сега мислят за сини коридори, през които да се изнесе блокираното зърно от Украйна, добави Петков. "България е вариант, ако няма сини коридори. Пристанище Варна може да бъде едно от решенията. Почваме да заставаме на много ключови позиции в Европейския съвет. Все повече ни виждат като страна, даже лидер в някои от нещата. Лидер ще бъдем, ако решим да бъдем част от решението за зърното. Видяха ни като лидер и благодарение на това, че не се огънахме за "Газпром", коментира Кирил Петков.

Късно снощи лидерите на държавите от Европейския съюз постигнаха политическо съгласие за шестия пакет от санкции срещу Русия, който включва ембарго върху вноса на 90% от руския петрол и петролни продукти до края на годината. Санкциите обхващат вноса на петролни продукти по море, като временно от тях се изключват доставките по петролопровода "Дружба" за страните без излаз на море като Унгария, Чехия и Словакия. Европейските лидери се договориха също така Съюзът да осигури до 9 млрд. евро финансова помощ за Украйна през тази година. Срещата на върха продължава и днес, като евролидерите ще обсъждат цените на енергията и въпроси, свързани с европейската отбрана.