Осем вота, осем балотажа: Хронология на президентските избори в България

Тази неделя, 1 ноември, ще научим името на следващия български президент. На балотаж един срещу друг се изправят Илияна Йотова и Андрей Гюров. На първия тур на 25 октомври Йотова и нейният кандидат за вицепрезидент Кирил Вълчев получиха 34,76% от гласовете, а Гюров и Георги Кандев събраха 31,95%. Разликата между тях е 2,81 процентни пункта при избирателна активност от 22,98% според данните на Централната избирателна комисия - най-ниската на президентски избори до момента.

Предстоящият балотаж ще бъде осмият в историята на преките президентски избори у нас. От първия вот през 1992 г. досега нито един държавен глава не е избиран пряко от гражданите още на първи тур. Дори когато някой от кандидатите е получавал над половината действителни гласове (както Георги Първанов през 2006 г.), недостатъчната избирателна активност е налагала второ гласуване. 

Така президентските избори неизменно се решават в пряк сблъсък между две двойки, но политическите и икономическите обстоятелства се променят съществено през годините.

1992 г.: Първият пряк избор и разделението на прехода

Първите преки президентски избори се провеждат на 12 и 19 януари 1992 г., няколко месеца след приемането на новата конституция на страната. Дотогава държавният глава се избира от парламента. През април 1990 г. поста заема Петър Младенов, а през август същата година - Желю Желев. През януари 1992 г. Желев вече трябва да получи мандат непосредствено от гражданите.

На власт е правителството на Филип Димитров, съставено след парламентарните избори през есента на 1991 г. Желев и Блага Димитрова са кандидатите на управляващия Съюз на демократичните сили. Основните им съперници, Велко Вълканов и Румен Воденичаров, са издигнати като независими кандидати, но са подкрепени от опозиционната по това време Българска социалистическа партия. 

Вотът отразява силното разделение между привържениците на бързото скъсване с комунистическото наследство и левия електорат. Икономическият фон е тежък: преходът към пазарна икономика върви със спад на производството, инфлация, загуба на традиционни пазари и несигурност за доходите и работните места.

На първия тур активността е 75,39%. Желев и Димитрова получават 44,66%, а Вълканов и Воденичаров - 30,44%. На балотажа участието се повишава до 75,90%, а резултатът е значително по-близък: 52,85% за Желев срещу 47,15% за Вълканов. Това остава президентският вот с най-висока избирателна активност в демократичната история на България.

1996 г.: Победата на Петър Стоянов в разгара на икономическата криза

Президентските избори през есента на 1996 г. се провеждат на фона на задълбочаващата се криза при правителството на Жан Виденов. Банкови фалити, обезценяване на лева, ускоряваща се инфлация и проблеми със снабдяването със зърно подкопават доверието в управляващата БСП. Най-тежката фаза на хиперинфлацията предстои през зимата на 1996–1997 г., но още по време на кампанията икономическото положение определя обществените настроения.

Кандидатът на управляващите е министърът на културата Иван Маразов в двойка с Ирина Бокова. Срещу тях се изправят Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев, издигнати от Обединените демократични сили. Стоянов стига до номинацията след предварителни вътрешни избори в коалицията, на които побеждава действащия президент Желю Желев. Неговата кампания съчетава искането за политическа промяна с ориентация към европейска и евроатлантическа интеграция.

На 27 октомври при активност от 63,14% Стоянов и Кавалджиев получават 44,07%, а Маразов и Бокова - 27,01%. На балотажа на 3 ноември активността е 61,45%, а опозиционната двойка печели с 59,73% срещу 40,27%. Поражението засилва натиска върху кабинета на Виденов и исканията за промяна на икономическата политика, включително вътре в самата БСП.

2001 г.: Първанов печели, разцепвайки управляващата коалиция

През 2001 г. политическата картина вече е различна. Национално движение "Симеон втори" печели парламентарните избори през юни, а Симеон Сакскобургготски оглавява коалиционно правителство с ДПС. Обещанието за осезаема промяна на икономическите условия и жизнения стандарт на българите в рамките на 800 дни създава високи обществени очаквания. Бедността, безработицата, доходите и привличането на инвестиции са сред водещите теми, наред с подготовката за членство в Европейския съюз и НАТО.

Действащият президент Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат с Нели Куцкова. Двойката е независима, но има подкрепата както на вече опозиционния СДС, така и на управляващите - лично премиерът Сакскобургготски призовава да се гласува за Стоянов. Основният му съперник е лидерът на опозиционната БСП Георги Първанов, който участва заедно с кандидата за вицепрезидент Ангел Марин.  

Любопитното в този случай е, че разделението между управляващи и опозиция не се репликира в кандидатпрезидентските лагери: Петър Стоянов разчита на подкрепа и от двете страни (управляващата НДСВ и СДС), докато на балотажа коалиционният партньор в управляващото мнозинство ДПС подкрепя Първанов, заедно с опозиционната БСП.

На първия тур на 11 ноември активността достига 41,63%. Първанов и Марин излизат начело с 36,39%, следвани от Стоянов и Куцкова с 34,95%. Седмица по-късно участието нараства до 54,92%, но лидерството не се променя. Първанов печели с 54,13% срещу 45,87% за Стоянов и става първият кандидат на левицата, спечелил преките президентски избори след началото на прехода.

2006 г.: Над 64% преднина на първия тур, но отново балотаж

Пет години по-късно Георги Първанов се явява за втори мандат в много по-благоприятна политическа среда. Управлява тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС с премиер Сергей Станишев. Първанов и Ангел Марин са издигнати от инициативен комитет, но имат подкрепата на БСП и на значителна част от управляващия лагер. Основният им съперник на балотажа става лидерът на опозиционната „Атака“ Волен Сидеров, който участва в двойка с Павел Шопов. Кандидатът на традиционната десница Неделчо Беронов остава извън втория тур.

Страната е на прага на членството в Европейския съюз, което започва на 1 януари 2007 г. Очакванията за европейски средства, инвестиции и по-висок жизнен стандарт вървят заедно с критиките към корупцията, организираната престъпност и слабостите на съдебната система. Сидеров привлича протестен вот с националистическа реторика и противопоставяне на политическия елит.

На 22 октомври Първанов и Марин получават 64,05%, а Сидеров и Шопов - 21,49%. Съобщената от ЦИК активност към края на изборния ден е 42,51%. Въпреки убедителното първо място Първанов не е избран, защото не е изпълнено условието в гласуването да участват повече от половината избиратели. На балотажа на 29 октомври той печели със 75,95% срещу 24,05%. Съобщената тогава активност е 41,21%. Така Първанов става първият президент, преизбран за втори мандат с пряк вот.

2011 г.: ГЕРБ печели президентството на фона на европейската дългова криза

През 2011 г. на власт е първото правителство на Бойко Борисов. Управляващата ГЕРБ издига Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, които дотогава са съответно министър на регионалното развитие и министър на правосъдието. Основният им съперник е двойката на опозиционната БСП в лицето на Ивайло Калфин - Стефан Данаилов. Плевнелиев представя кандидатурата си като продължение на политиката за модернизация и мащабни инфраструктурни проекти, докато Калфин поставя акцент върху необходимостта президентът да бъде независим контрапункт на изпълнителната власт.

Изборите се провеждат след световната финансова криза и в условията на дългова криза в еврозоната. За България водещи остават въпросите за икономическото възстановяване, работните места, бюджетната дисциплина и усвояването на европейските средства. Борбата с корупцията и организираната престъпност също е сред основните обещания на управляващите.

На първия тур на 23 октомври избирателната активност е 51,83%. Плевнелиев и Попова получават 40,11%, а Калфин и Данаилов - 28,96%. На балотажа на 30 октомври отчетената активност е 48,04%, а разликата между двойките се свива: кандидатите на ГЕРБ печелят с 52,58% срещу 47,42%.

2016 г.: Победата на Радев води до оставка на кабинета

Президентският вот през 2016 г. се превръща в пряко изпитание за второто правителство на Бойко Борисов, в което участват ГЕРБ и Реформаторският блок. Кандидатите на ГЕРБ са председателят на Народното събрание Цецка Цачева и Пламен Манушев. Срещу тях се изправят бившият командир на Военновъздушните сили Румен Радев и Илияна Йотова, издигнати от инициативен комитет и подкрепени от опозиционната БСП.

Икономиката расте, а безработицата намалява, но политическият дебат е силно повлиян от мигрантската криза, сигурността по границите, корупцията и отношенията с ЕС, НАТО и Русия. Успоредно с първия тур се провежда и национален референдум за промени в изборните правила и партийното финансиране, който допълнително мобилизира общественото недоволство от политическата система.

На 6 ноември активността е 57,47%. Радев и Йотова получават 25,44%, а Цачева и Манушев - 21,96%. На балотажа на 13 ноември при активност от 51,62% Радев печели с 59,37% срещу 36,16%. Още 4,47% избират опцията „Не подкрепям никого“. След поражението на кандидатите на ГЕРБ Борисов изпълнява предварително заявеното си намерение и подава оставката на правителството.

2021 г.: Втори мандат след протестите, пандемията и три парламентарни вота

Изборите през 2021 г. са част от продължителна политическа криза. След протестите от 2020 г. и неуспешните опити за съставяне на правителство след парламентарните избори през април и юли страната се управлява от служебен кабинет начело със Стефан Янев, назначен от президента Радев. Първият тур на президентските избори на 14 ноември съвпада с третия парламентарен вот за годината.

Радев и Йотова търсят втори мандат с подкрепата на БСП, „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“. Основните им съперници са ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков и Невяна Митева, издигнати от инициативен комитет и подкрепени от ГЕРБ-СДС. 

В рамките на този избор липсва традиционния сблъсък между кандидат на редовно управляваща партия и опозиционен претендент, тъй като ГЕРБ вече са извън изпълнителната власт, а служебното правителство е назначено от действащия президент.

Кампанията преминава под знака на пандемията от COVID-19, здравните ограничения и растящите цени на енергията. На първия тур при активност от 40,50% Радев и Йотова получават 49,42%, а Герджиков и Митева - 22,83%. На балотажа на 21 ноември активността спада до 34,84%. Действащата двойка печели с 66,72% срещу 31,80%, а 1,48% отбелязват „Не подкрепям никого“.

2026 г.: Йотова срещу Гюров при рекордно ниско участие

Осмият пряк президентски вот идва след ново пренареждане на политическите сили. Румен Радев напуска президентството в началото на 2026 година, а след парламентарните избори оглавява правителство, избрано на 8 май с мандата на „Прогресивна България“. Илияна Йотова поема президентския пост и влиза в изборите като действащ държавен глава. Кандидатурата ѝ с Кирил Вълчев е подкрепена от „Прогресивна България“ и БСП.

Андрей Гюров, който е служебен министър-председател между февруари и май, се кандидатира с Георги Кандев. Двамата са издигнати от инициативен комитет с подкрепата на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Така на балотажа се срещат двойка, подкрепена от водещата управляваща сила, и двойка, зад която стоят опозиционните формации ПП и ДБ.

Първият тур завършва с 34,76% за Йотова и Вълчев срещу 31,95% за Гюров и Кандев при публикувана от ЦИК рекордно ниска активност от 22,98%. На 1 ноември предстои да стане ясно дали Йотова ще запази преднината си. 

Във всичките седем приключили преки президентски избора досега двойката, победила на първия тур, печели и балотажа. Осмият вот ще покаже дали тази последователност ще бъде запазена или ще видим поредния политически прецедент в най-новата ни история.