Политиците живеят по-дълго от суверена, когото представляват

В много страни неравенствата в доходите и богатството се увеличават от 80-те години на миналия век. Изчислено е, че 1% от хората с най-висок доход в световен мащаб печелят 20% от общия доход . Но неравенството не е само богатство – елитните групи също имат предимства пред останалата част от обществото в области като образование и здравеопазване. Те също така живеят по-дълго. Очакваната продължителност на живота на 1% с най-добри доходи в САЩ е почти с 15 години по-дълга от 1% с най-ниски доходи, пише в статия, публикувана в The Conversation.

Обикновено високо образовани и със заплати доста над средните нива на населението, политиците са една важна елитна група. Те често са обвинявани, че са твърде различни от тези, които представляват, и че мудно правят политики, които биха подобрили благосъстоянието на обикновените хора. Едно проучване, което изследва разликите в смъртността между политиците и обществеността, установи, че политиците обикновено живеят по-дълго от населението, което представляват.

Този анализ е най-изчерпателният досега – базиран е на данни от 11 страни с високи доходи : Австралия, Австрия, Канада, Франция, Германия, Италия, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария, Обединеното кралство и САЩ. По-ранни проучвания, проследяващи дългосрочните тенденции в неравенствата в здравеопазването, се фокусираха само върху няколко страни, като Швеция и Холандия .

Настоящото проучване се основава на повече от 57 000 политици, използвайки исторически данни , които в някои случаи са отпреди два века. За да измерят неравенствата, авторите съпоставят всеки политик според неговата страна, възраст и пол с данните за смъртността за широката общественост. След това сравняват броя на политиците, които умират всяка година, с очаквания брой въз основа на нивата на смъртност сред населението. Анализаторите също така изчисляват разликата в оставащата продължителност на живота на 45-годишна възраст (когато средно политиците за първи път са избрани на длъжност) между политици и обществеността.

В почти всички наблюдавани страни политиците имат смъртност като населението в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Но през втората половина на 20-ти век продължителността на живота им нараства по-бързо и те живеят по-дълго от всички останали.

Графиката показва най-новите оценки за продължителността на живота на политиците и обществеността. Въпреки че продължителността на живота варира в различните страни, има много по-малко разлики в продължителността на живота на политиците. В повечето страни оставащата продължителност на живота на политиците на 45-годишна възраст е около 40 години. Очакваната продължителност на живота на широката общественост в различните страни е по-ниска и по-разнообразна (варираща от 34,5 години в САЩ до 37,8 години – в Австралия). Изводът е, че сега политиците могат да очакват да живеят между три и седем години по-дълго от обществото.

През по-голямата част от 20-ти век оставащата продължителност на живота на 45-годишните политици във всички страни с налични данни се е увеличила средно с 14,6 години. За общото население в същите страни средното увеличение е 10,2 години.

Въпреки че различията в доходите и богатството могат отчасти да обяснят тези тенденции, те не са единствен фактор. Неравенството в доходите (измерено чрез дела от общия доход, принадлежащ на най-богатите в обществото) започна да нараства през 80-те години. За разлика от това, разликите в продължителността на живота между политиците и обществото започват да се разширяват още през 40-те години на миналия век.

Предимството на политиците за оцеляване може да се дължи на различни фактори, включително разлики в стандартите на здравеопазване и начина на живот, като тютюнопушене и диета. Цигарите са били широко популярни през първата половина на 20-ти век и тютюнопушенето е преобладаващо във всички слоеве на обществото до 50-те години на миналия век. Това вече не е така. Мерките за обществено здраве, като се започне със забраните за рекламиране на тютюневи изделия , намали процента на пушачите, особено сред по-облагодетелстваните професионални групи, като политиците.

Жените обикновено живеят по-дълго от мъжете, но в повечето страни данните за жените политици са налични едва след 1960 г. Изследователите установяват, че тенденциите в разликите в очакваната продължителност на живота между политиците и широката общественост са сходни за жените и за мъжете.

В много страни обществеността очаква прозрачност и разкриване на доходите на политиците. Другите предимства, които имат, като по-дългата продължителност на живота, са много по-малко значими.  Проучването се фокусира само върху политици в демократични страни с високи доходи, където данните са достъпни. Провеждането на повече анализи, особено на страните с ниски и средни доходи, може да подобри разбирането ни за глобалните тенденции на неравенството в здравеопазването и да помогне за намирането на решения.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка