Politico: Политическите стремежи на Иван Гешев поставят под въпрос целта на България за съдебна реформа

В началото на юли бившият главен прокурор на България, който рядко отговаряше на въпроси, докато беше на поста си, се обърна към Facebook Live. Докато Иван Гешев четеше неловко от телепромптера, гледайки сковано в камерата, той обяви плановете си да създаде ново движение "Справедливост за България" - първата стъпка, според някои, към влизането му в политиката, пише Politico в своя статия. Ето какво гласи още тя. 

Гешев, който веднъж се нарече "инструмент в ръцете на Бога" и беше уволнен от поста главен прокурор през юни, се помъчи да произнесе речта си, без да споменава за годините на протести и обществено недоволство срещу уюта му към олигарси и корумпирани политици, докато беше на поста си, и провала му да разследва подкупи на високопоставени лица.

Опитът на Гешев да се върне в обществения живот толкова бързо след отстраняването му от поста прокурор беше поредният необичаен момент, в който новото правителство - което не криеше неприязънта си към него - се стремеше да коригира годините на застой и се съгласи да се съсредоточи върху премахването на корупцията в редиците си.

България отдавна е определяна като основна слабост на правовата държава в Европейския съюз, където организирани престъпни групи и руснаци имат влияние върху политиката на страната.

"Живеем в държава, в която шепа хора управляват в зависимост от своите бизнес и/или политически интереси, като най-често действат в разрез с върховенството на закона и обществения интерес", заяви адвокатът по правата на човека Михаил Екимджиев, визирайки последните скандали в съдебната система.

Лоши съдебни навици

След години на политически сътресения тазгодишните избори завършиха с това, че двете съперничещи си партии - дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов и реформаторският антикорупционен алианс "Продължаваме промяната" и "Демократична България" - бяха принудени да съставят общ кабинет и обещаха да спрат политическата корупция.

В продължение на години политиците водеха кампании с обещания да се справят с ширещото се подкупничество, само за да не могат да наложат промяна, когато дойде моментът, включително по време на краткотрайното реформаторско правителство от 2022 г., ръководено от Кирил Петков, съпредседател на "Продължаваме промяната". 

По време на правителството на Петков Борисов беше арестуван за кратко в рамките на мащабно разследване за корупция, но обвинения така и не бяха повдигнати - Гешев отхвърли случая като политически мотивиран. Делото беше белязано и от процедурни недостатъци и в крайна сметка съдът реши, че арестът е незаконен. Оттогава насам Борисов и Гешев станаха врагове, като Борисов се възмути от твърденията, че Гешев е блокирал наказателното му преследване и го е измъкнал от отговорност.

Основна част от решаването на този проблем трябваше да бъде подреждането на съдебната система.

Напускането на Гешев трябваше да даде началото на обрат в ситуацията, която беше наречена "мафиотска държава". Без неговата способност да притиска разследванията надеждата винаги е била, че сега ще бъде възможна значителна реформа. И наистина, в резултат на важното развитие след неговото напускане, този месец Европейският прокурор започна да работи съвместно с българската полиция и службите за сигурност за провеждане на обиски във връзка със злоупотреби със средства от ЕС - един от основните източници на приходи за мафията.

Остава обаче въпросът дали отстраняването на Гешев е просто козметично. В крайна сметка той е заменен от човек, който дълго време е бил негов заместник. Системната промяна с корен все още изглежда далечна.

"Не можеш да преследваш никого на улицата, в парламента или в кабинета на министър-председателя [без] нормално работеща съдебна система", каза Петков в скорошно интервю за POLITICO. "Докато България не се изчисти в това отношение и няма институционална рамка, ще продължим да водим тези политически битки без краен резултат."

Гешев разбира оптиката на силната съдебна система, дори и да не я е изградил

След протестите срещу номинацията му през 2019 г. Гешев се опита да поправи репутацията си. Той беше единственият кандидат и имаше подозрения, че е политическо назначение, като някои протестиращи поискаха по-прозрачна процедура за назначаване. Той обиколи градове и села в цялата страна в опит да бъде възприет като човек от народа. Опита се да се пребори с дребната престъпност и стартира серия от прояви против омразата, насочени срещу нарастването на антисемитизма, расизма и ксенофобията.

През втората половина на управлението си Гешев се обявява за подобен на италианския съдия Джовани Фалконе, който е убит от мафията. Гешев заяви, че той и българската съдебна система също са били атакувани от подземния свят, олигарси и корумпирани политици. 

Въпреки това уволнението на Гешев накара законодатели, учени и правозащитници да предположат, че това може да е ключов момент за България. Те твърдят, че тя може да постигне напредък само ако издържи на двойното изпитание на старите съюзи, които надигат глава, и на политическите стремежи на Гешев.

"Новото е, че политическите партии на статуквото осъзнаха, че за тях е политически вредно да продължават да се противопоставят на съдебната реформа", каза Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и съпредседател на Демократична България.

Опити за реформа

Висшият съдебен съвет (ВСС), най-висшият орган на съдебната власт в България, уволни Гешев през юни след поредица от скандали. Седмици преди да бъде уволнен, Гешев заяви, че е бил мишена на бомба по машрута му, която е целяла да го убие, но известни личности твърдят, че той може да е инсценирал инцидента. Собственият му заместник, Борислав Сарафов, се дистанцира от шефа си, призова го да се оттегли и поиска собствена охрана, страхувайки се от отмъщение. 

Едно от заглавията в българските медии гласи: "Заместник-главният прокурор призовава за наказателно преследване на главния прокурор".

След критиките от страна на Сарафов един по един верните съюзници на Гешев и политическите партии публично се дистанцираха от него. Движението за права и свободи (ДПС), партия, за която се смята, че е тясно свързана с Гешев, оттегли подкрепата си и се присъедини към призивите за неговата оставка. 

Сега Сарафов е изпълняващ длъжността главен прокурор. И въпреки че министърът на правосъдието обжалва назначението на Сарафов, Висшият съдебен съвет отказва да го отстрани.

В интервю за Politico от миналия месец Гешев посочва, че представители на международни органи разглеждат взрива като част от разследването. Той обвинява правителството, че е наредило уволнението му, вместо да се заеме с "покушението срещу главен прокурор на европейска държава".  

"Озовахме се във филм в стил Гай Ричи, в който няколко гангстера се борят помежду си. Няма добри герои и въпросът е само кой ще надхитри останалите", каза адвокатът по правата на човека Екимджиев, визирайки последните седмици на Гешев на поста.

На въпрос за уволнението му Гешев определи твърденията за връзките му с политици като "пропагандни клишета".

"Ако имах такова влияние и удобно изпълнявах нарежданията на политиците, вместо да се боря с тях, нямаше да бъда отстранен, нали?", каза той.

Тревога в Брюксел

Европейският съюз изразява загриженост относно разделението на властите и независимостта на съдебната система в България още от присъединяването на София към блока през 2007 г., наблюдавайки как страната води битка за върховенството на закона.

През 2020 г. Европейският парламент прие резолюция, с която осъди България за незачитане на принципите на правовата държава. По-рано тази година Европейската прокуратура започна проверка за корупция и потенциална злоупотреба със средства на ЕС, отпуснати за възстановяването на столицата. В своя доклад за върховенството на закона до 2023 г., публикуван по-рано този месец, Европейската комисия посочи невъзможността за търсене на отговорност от главния прокурор и политическото влияние върху съдебната система като дългогодишни проблеми за България. 

"Неизбежно е да има някаква борба с корупцията, но колко далеч са готови да стигнат политиците, предстои да видим", каза Евгений Дайнов, политолог от София. 

"През годините определени партии показаха, че имат интерес от това да има политически зависима съдебна система. Изглежда малко вероятно те да променят мнението си за една нощ", добави той.

Всяка промяна ще бъде бавна

Непосредствено преди уволнението на Гешев, потенциално от страх да не бъде отстранен от поста си, той обяви разследвания срещу редица политици, включително Борисов, и висши магистрати.

"Ако имаше някакъв димящ пистолет срещу враговете си, досега щеше да го е използвал", казва Дайнов. "Страхувам се, че Гешев вече е опитомен от предишните си господари".

Миналия месец Борисов си осигури подкрепата на ДПС и на крайнодясната партия "Възраждане" - ход, който някои смятат за опит да покаже на коалиционните си партньори кой командва и, ако е необходимо, да се противопостави на бъдещ завой към съдебната реформа, който не е в полза на партията му. Това разгневи коалиционните партньори на ГЕРБ и те заплашиха да подадат оставка, ако тази практика продължи.

Много необходим ред

По този начин България е изправена пред неравен път, изпълнен с препятствия, блокиращи дългосрочната реформа.

Само 30% от българите определят независимостта на съдилищата и съдиите като "сравнително или много добра", според годишния преглед на съдебните системи сред държавите - членки на ЕС.

В края на юли група депутати от правителствената коалиция, заедно с ДПС, внесоха законопроект за промяна в Конституцията и за стартиране на съдебната реформа.

"Наличието на 166 подписа [под този законопроект] означава, че имаме достатъчно гласове, за да приемем промените в Конституцията до края на годината", заяви Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ, след като внесе предложението. "Вече 10 години говорим за съдебна реформа, крайно време е да затворим тази страница."

Някои от предложенията включват преструктуриране на ВСС, ограничаване на правомощията на главния прокурор и разрешаване на българите да сезират Конституционния съд - движение, което в момента е достъпно само за институциите. 

Правителството на България не само иска да направи труден завой от корумпираното си минало, но и българите се надяват да се откъснат от хора като Гешев. Проучване, проведено от софийската социологическа агенция Алфа Рисърч през юни, показва, че само 3% от българите биха гласували за Гешев, ако той влезе в политиката. 

От своя страна Гешев е срамежлив относно плановете си да излезе на политическата сцена. Той подчерта, че целта на неговото движение ще бъде да се бори с политиците и олигарсите в страната, за да "служи на хората". 

Засега сегашната коалиция не се притеснява от завръщането на Гешев. "Гешев няма никакъв шанс", казва лидерът на ДБ Христо Иванов, пред Politico.