Стоянов: Няма да има увеличение на заплатите на военнослужещите през 2027 г.

Вчера бяха приети първите бойни машини "Страйкър" за Сухопътните войски. Проектът за тях е на повече от 10 години. За него работеха много правителства, но вчера определих този проект като проект на забавената модернизация. Това коментара в ефира на БНТ министърът на отбраната Димитър Стоянов. 

Проектът за придобиване на нови бойни машини за пехотата е преминал през няколко правителства, а реалните резултати от работата по него вече са налице. Стоянов определи инициативата като пример за забавена модернизация. 

„За този проект, за придобиване на нови бойни машини на пехотата, работиха много правителства, в интерес на истината. Но в същото време вчера го определих този проект като проекта на забавената модернизация. И причината за това да го споделя е, че през 2017 - 2018 година имаше два консултативни съвета, а може би и три, които бяха свързани пряко с модернизацията на българската армия. Този проект видя бял свят по време на служебното правителство 2022 - 2023 година, когато бях служебен министър на отбраната. Дефакто министърът, който беше след мен, подписа договора и резултатът от тези усилия се видя вчера.“ 

Първите пет машини вече са предадени на 61-ва бригада, а още 25 са готови. До края на годината се очаква да пристигнат още три, след което ще продължи доставката на останалите бойни машини. Според министъра изоставането постепенно се наваксва. Причините за забавянето обаче не са от българска страна, а са свързани с отношенията между САЩ и производствената компания в Канада, посочи той. 

По отношение на договорните условия Стоянов обясни, че става въпрос за типови споразумения, които американската страна използва и при други държави. По думите му в тях не са предвидени конкретни клаузи за неустойки при забавяне. Компенсациите са под формата на резервни части и предоставени предварително машини от по-старо поколение, които се използват за обучение на българските военнослужещи.

Една от основните цели на Министерството на отбраната е Велико Търново да се превърне в регионален център за обслужване на машините „Страйкър“.

„Към момента, знаете, че по договор „ТЕРЕМ - Холдинг“ извършва асемблиране на машините. Ако първите машини бяха в началния си етап като цяло дошли и след това се асемблира допълнително оборудване, въоръжение и така нататък, много по-дълбоко ще бъде асемблирането в следващите етапи, започвайки от януари месец 2027 г. Т.е. усилията нарастват постепенно, за да могат нашите колеги в „ТЕРЕМ“ да придобият необходимите знания и умения как да извършват тази дейност. Справят се чудесно, в интерес на истината, спазват срока, мисля, че вървят добре нещата.“

Машините имат три нива на поддръжка. Първите две ще се извършват в българските военни формирования, а усилията на министерството са третото ниво също да остане в България. Амбицията е центърът да обслужва не само българската армия, но и други държави в региона, които използват същия тип бойни машини.

„Нашата амбиция е не само да бъдем център за България, а и регионален център за обслужване на машините „Страйкър“. Както знаете, съседната нам Република Северна Македония, тя също има „Страйкър“, и нашата амбиция е да се обслужват в България. Украйна има такива машини. Така че предстои да видим дали ще успеем.“

По отношение на цялостната модернизация на въоръжените сили министърът подчерта, че не може да се посочи конкретна година, в която България ще достигне технологичните възможности на съюзниците си. Процесът ще продължи с години, като целта е постепенно да бъде намалена разликата. 

„Това е един процес, който ще продължи с години. Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст. И ние се опитваме по един или друг начин да наваксаме тази пропаст, да я позапълним. Грубо казано, с нашите технологични възможности. „Страйкър“ е такъв момент, F-16 е такъв момент, новият кораб, който се строи в България, е също такъв момент. Амбицирани сме с следващите проекти, които се развиват в Министерството на отбраната, да продължим да усъвършенстваме нашите способности и да се доближаваме все по-близо до нашите съюзници.“

Стоянов коментира и финансовите възможности на страната за модернизация на армията. По думите му България разполага с допълнителен ресурс по европейския механизъм SAFE, като средствата за модернизация до 2030 година ще бъдат насочени основно оттам. Това обаче не отменя ангажимента на държавата да продължи да увеличава средствата за отбрана чрез националния бюджет.

Министърът посочи, че изискването на НАТО е 20% от разходите за отбрана да бъдат за капиталови разходи, докато при България делът им достига около 34 - 35%. Стоянов обърна внимание и на състоянието на военната инфраструктура, която определи като един от сериозните проблеми пред Министерството на отбраната. По думите му, именно там са необходими значителни средства, наред с тези за модернизация и поддържане на личния състав.

Стоянов коментира и значителното оскъпяване на ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“ и за контрола върху обществените поръчки. Министърът обясни, че първоначалните суми са били определени през 2020 г., без да има изготвени идейни проекти, а впоследствие реалните проекти са показали необходимост от допълнителни средства. Стоянов заяви, че сегашното ръководство на министерството няма да допуска индексиране на договорите за военна инфраструктура. Когато първоначално заложените средства не са достатъчни, ще се прекратяват процедурите и ще се обявяват нови обществени поръчки.

Ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и Министерството на отбраната и през 2027 г. няма да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите. Стоянов изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде временно.

Министърът коментира сигурността в Черно море и възможността за мораториум върху атаките срещу плавателни съдове и инфраструктура. Според него подобна договореност би имала смисъл, ако в нея участват всички страни в конфликта и всички държави от Черноморския регион.

„Доколко обаче е реалистично този мораториум да бъде изключен на сегашния етап, е трудно да се предскаже. Но на масата за преговори за такъв мораториум трябва да седнат всички черноморски страни. Включително Русия, включително Украйна, Грузия, Турция, България, Румъния. Разбира се, че всички заедно трябва да седнат и да решат този проблем.“

В момента в България има съюзнически самолет, изпратен по искане на страната ни за наблюдение на Черноморската акватория. Стоянов обясни, че целта е да се осигурява предварителна информация за обстановката, докато българските самолети остават в готовност за реакция при необходимост. Министърът на отбраната категорично отрече твърденията, че Румъния е предлагала да изпрати изтребители F-18, които да унищожават морските дронове в района. Той добави, че очаква по-бърза реакция от съюзниците по идентифицирането на дрона, заснет в района на един от корабите. По думите му, наличните изображения са достатъчно ясни, за да позволят идентификация, а България ще обяви резултатите от разследването независимо от това откъде е дошъл дронът.

Министърът коментира, че реакцията на НАТО до момента е адекватна и не е необходимо член 4 от Северноатлантическия договор да бъде задействан при всеки инцидент с дронове.

„Както виждате, нито Румъния го задейства, въпреки че имаха удари в териториалните води, нито Турция, нито пък България е задействала член 4. Да, чувам призивите на колеги, които казват непременно да бъде задействан член 4, консултации и така нататък. Но тези консултации обикновено след като се проведат, водят до член 5, което вече означава включване в една пълномащабна война. Трябва само да се внимава с член 4.“

Стоянов коментира и темата за споразумението с Украйна и възможността за участие на български военнослужещи в международни инициативи след края на войната. От думите му стана ясни, че няма реална опасност България да изпрати свои войски в Украйна. По отношение на военната помощ за Украйна Стоянов посочи, че Министерството на отбраната не може да предоставя повече въоръжение от предвидения минимум, тъй като това би нарушило действащите нормативни документи.

Министърът на отбраната коментира и въпроса за сроковете за доставка на системи за противодействие на дронове. Стоянов обясни, че голямото търсене на международните пазари влияе върху цените и сроковете за придобиване.

Административната реформа във военното ведомство вече е започнала. По думите на Димитър Стоянов последната по-мащабна структурна промяна е била направена през 2008 г., когато Генералният щаб е бил обединен с Министерството на отбраната. В момента се сливат две агенции в една, което ще доведе до съкращаване на още 22 щатни бройки. Стоянов съобщи, че над 500 цивилни служители вече са освободени, след като са придобили право на пенсия.