Депутатите изслушаха трима министри заради водната криза в страната

Трима министри бяха изслушани в парламента заради водната криза в страната. 

За последните 30 години са изградени само два язовира в страната, което е недостатъчно, заяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова. Тя беше изслушана в Народното събрание по въпроса за задълбочаването на водната криза в страната по искане на Парламентарната група на "БСП за България", информира БТА. 

"Там, където има язовири за питейни цели, водни режими няма и заради това общите усилия и политическата воля трябва да са насочени към изграждането на нови язовири, като се осигури нужният финансов ресурс, който е значителен", каза Коритарова. 

По думите й, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отговорно следи процеса и всяка седмица получава информация за броя на градовете и селата с въден режим на водата. Към 1 септември от проблема са засегнати 403 населени места в страната, от които 14 града и 389 села на територията на 25 области, като това са 8 на сто от общия брой населени места в страната, отчете тя. 

Според нея най-бързият начин за решаване на проблема с недостига на питейна вода е инвестиционната програма. Коритарова посочи, че към момента има подадени 452 проекта на общини за инвестиции във ВиК инфраструктура, като стойността им е за над 1,2 млрд. лева. 

Служебният министър акцентира и върху проблема с нерегламентираното използване за поливане на градини или миене на автомобили. 

"Отделно всички знаем, че загубите по мрежата са над 60 на сто, защото ВиК мрежата е на над 40 години", отбеляза Коритарова. 

Наличните водни обеми в язовирите, стопанисвани от Националната електрическа компания (НЕК), са 64,8%. Това каза служебният заместник-министър на енергетиката Георги Самандов по време на изслушване за водната криза в страната в Народното събрание. Той цитира данни от справка на НЕК за състоянието на комплексните и значими язовири, стопанисвани от компанията.

НЕК управлява 21 такива язовира. По-голямата част от тях са с комплексно предназначение. Това означава, че водата от тях се използва за водоснабдяване, производство на електроенергия, промишленост и други цели. Компетентният орган за управление на водите в тези язовири е Министерството на околната среда и водите, което издава разрешителните за водовземане, както и изготвя годишните и месечни графици за използване на водите от комплексните язовири, уточни Самандов.

За питейно-битово водоснабдяване се използват основно язовирите "Искър", "Кокаляне", "Калин" и "Карагьол". Язовирите "Белмекен", "Голям Беглик", "Батак", "Доспат", "Кричим", "Ивайловград" и "Александър Стамболийски" изпълняват и роля за допълващо и аварийно водоснабдяване. Активно в настоящия сезон за задоволяване на нуждите за напояване се използват язовирите "Батак" и "Белмекен", а в по-малка степен "Кричим", "Въча" и "Александър Стамболийски", посочи Самандов.

Работата на водноелектрическите централи (ВЕЦ) през напоителния сезон е изцяло подчинена за нуждите на напояване, а електропроизводството се явява като допълнителен ефект от комплексното използване на ресурса и не отнема вода, предвидена за напоителните нужди, изтъкна служебният зам.-министърът на енергетиката.

В язовирите, стопанисвани от НЕК, включително и тези, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, има наличен обем за обезпечаване на нуждите на населението. В най-стратегическия в това отношение питейно-битов язовир "Искър" завиреният обем към настоящия момент е 78,5 процента или 540 млн. куб. метра, посочи Самандов и допълни, че това е достатъчно да задоволи нуждите на населението дори и при запазване на тенденцията за засушаване и през следващата година.

Данните за притока през първото полугодие тази година за четирите големи хидроенергийни каскади, експлоатирани от НЕК - "Белмекен-Сестримо-Момина клисура", "Баташки водносилов път", "Доспат-Въча" и "Арда", показват, че те са над 43% по-ниски в сравнение с преходните 4 години.

"Отчитайки трайното засушаване още от 2023 г. и продължаващо и през тази година, НЕК се отнася изключително отговорно в използването на водния ресурс. Приоритетно се задоволяват нуждите за напояване и водоснабдяване, а рационалното и пестеливо ползване сега е изключително важно и с оглед осигуряването на ресурс за предстоящия зимен период, тъй като ВЕЦ-овете на Националната електрическа компания са от ключово значение за енергийната сигурност на страната, балансирането на енергийната система и осигуряването на високото потребление на електроенергия през зимния период", заяви Самандов.

Наличните водни запази за електропроизводство от ВЕЦ са намалени спрямо предходните години и реализираните от средата на 2023 г. до момента притоци са значително по-ниски от предните, но към настоящия момент язовирите, стопанисвани от НЕК, имат наличен обем за обезпечаване на задоволяване на нуждите на населението за питейно-битово водоснабдяване и осигуряване на водни количества за напоявания. Към настоящия момент и четирите големи хидроенергийни каскади разполагат с необходимия ресурс за покриване на нуждите на регулирания пазар, добави  енергийният зам.-министър Георги Самандов.

Служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов посочи по-високите температури и по-малко валежи като причина постъпилият приток към някои от комплексните и значими язовири да е понижен до условията за много суха година, както беше и през предходните две години. Това стана по време на изслушване в Парламента във връзка със задълбочаването на водната криза в страната.

По думите на Тахов при настоящите климатични условия на места язовирите, предназначени за напояване, са с по-малко разполагаеми обеми от обичайното за този период на годината, но въпреки това те не биха могли да бъдат определени като пресъхващи.

Той посочи, че от поддържания и експлоатиран от "Напоителни системи" хидромелиоративен фонд общо язовирите собственост и стопанисвани от дружеството са 181 броя, като от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) са предоставени за ползване, включително стопанисване, поддръжка и експлоатация, опазване и мониторинг, 19 комплексни и значими язовира, които са публично-държавна собственост.

Най-голям дял на подаване на водни маси за напояване (над 80 процента към съответните поливни площи) се осъществява именно от тези 19 язовира, допълни Тахов.

Той подчерта, че състоянието на посочените язовири се следи ежедневно, като се проследяват квотите на водните нива, входящи водни количества и разходните такива по цели.

"Към момента язовирите изпълняват предназначението си, а именно разполагат с необходимия воден ресурс за обезпечаване нуждите на напояването", заяви министърът. Той цитира данни, според които общият наличен обем в тях към 3 септември 2024 г. възлиза средно на 43,5 процента от общия им обем. През последните няколко години средният обем на запълване е бил по-голям с около 10 процента. Сходни са били разполагаемите обеми през 2020 г., когато към същата дата общият наличен обем е възлизал на 43,9 процента.

Въпреки намалените обеми в язовирите през 2020 г., поливният сезон е приключил успешно, каза още Тахов.

По думите му "Напоителни системи" прилага максимално адекватни и успешни подходи при справяне с настъпилата маловодна година. Стопанисваните от дружеството язовири, които доставят условно чиста вода към ВиК операторите, са "Дяково", "Ястребино", "Тича", "Панчарево", "Бебреш", "Долни Дъбник", като "Напоителни системи" регулярно изпълнява утвърдените заявки за доставка.

По думите на аграрния министър към края на поливен сезон ‘2024 г. се очаква "Напоителни системи" да е доставило вода за напояване до над 440 000 дка, което е увеличение с около 60 000 дка спрямо предходния сезон.

Основен фактор за намалените водни ресурси са хидроклиматичните условия, каза относно водната криза в страната служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров. Продължителното засушаване, високите температури, липсата на валежи, на снежна покривка, меката зима, липсата на пролетно пълноводие са комплекс от фактори, които се отразяват и водят до намаляване на повърхностния воден отток и на плитките подземни водоносни хоризонти, обясни той.

Димитров каза още, че данните на Националния институт по метеорология и хидрология, който изпълнява мониторинга на климатичните фактори и количеството на водите, сочат, че обемът на речния отток общо за страната за юни т.г. е със 72% по-нисък в сравнение с юни 2023 г. Най-ясно е изразено това в Дунавския регион за басейново управление, където общият речен отток е с 82% по-нисък от измерения през същия месец на миналата година, каза министърът. За юли 2024 общият отток за страната е с 50% по-нисък от юли 2023. Най-сериозно изразено намаление има в Западнобеломорския регион с 63%. За август данните са подобни, докладва също Димитров.

Според министъра за решаване на проблема с климатичните промени, вследствие на които има засушаване, незабавно трябва да се привлече научната общност. Друг основен проблем за недостига на водни количества е липсата на ефективност при разпределението и ползването на питейните води и водите за напояване, отбеляза също министърът. Той акцентира върху нуждата от нови съоръжения и поддръжката на старите. По думите му трябва да има държавна политика в тази насока.

Искам ясно да заяви, че няма населено място на воден режим, което се водоснабдява от комплексните и значимите язовири, заяви министърът. Обемът на комплексните и значими язовири, предвидени за питейно-битово водоснабдяване, в момента е около 67%, с 11,5% по-малко водно количество, информира още той. По думите му за енергетика язовирите са запълнени с 61,6%, което в сравнение с миналата година е около 11% по-малко.