Тристранката отново не постигна съгласие за ръста на минималната заплата

Без съгласие по размера на минималната работна заплата за догодина приключи заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Проектът на правителствено постановление предвижда от 1-ви януари догодина тя да стане 1213 лева, или 620,20 евро, вместо досегашните 1077 лева.  

Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Той посочи, че ръстът на минималната работна заплата ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства. Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност, каза още Гуцанов, цитиран от БТА. 

Настояваме за преразглеждане изобщо на механизма в Кодекса на труда за определяне на МРЗ, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според когото механизмът не е адекватен и противоречи на международните стандарти и директивата за адекватни минимални работни заплати. Лишаваме се от принципа на договаряне. Предложението ни е да не се увеличава МРЗ за 2026 г., за нас през последните години тя е нараснала и надвишава значително обективните икономически показатели, каза Радев.

Вярваме, че ръстът на доходите следва да почива върху стабилен икономически растеж, коментира Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК). Няма как да очакваме чудеса от храброст понеже административно вдигаме МРЗ, тя повдига осигурителния доход, оттам вдигаме пенсиите, добави тя. От БСК считат, че следва да изчака нов механизъм и да не се пристъпи към ново увеличение на МРЗ.

Васил Тодоров от Българска търговско-промишлена палата (БТПП) коментира, че липсва социален диалог и има противоречие заради разпоредби в Кодекса на труда.  

Румяна Георгиева от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също призова за промяна на текста в Кодекса на труда за формулиране на МРЗ. По думите ѝ трябва да се вземе предвид Конвенция 131 на Международната организация на труда, както и европейската директива, която предвижда МРЗ да се отнася не само към средната заплата в страната, но и към медианната. Няма как да подкрепим тази минимална работна заплата, въздържаме се, каза Георгиева.  

Подкрепяме Проекта на постановление, обяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. И от двете страни имаше автентично заявени интереси, които в голяма степен се разбираха от другата страна, не сме стигнали докрая, каза той по повод преговорите за определянето на МРЗ между работодатели и синдикати пред днешното заседание на НСТС. Според Димитров в сегашната разпоредба на Кодекса на труда липсва „тест за адекватност“ на минималната заплата. Поради тази причина ще искаме промяна, каза той. Предлагаме Националната статистика най-накрая да направи методология на база на дефиницията на Международната организация на труда и да я адаптира съгласно нашите реалности.

Механизмът на МРЗ не влошава социалния диалог. Той дава основа, върху която да се стъпи, за да се продължи социалният диалог, смята главният икономист на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. Работодатели и синдикати ще продължим да стоим на двете позиции – едните не искат да харчат пари, а другите искат да живеят малко по-нормално, коментира той. В предварително изразено становище преди дни от КТ „Подкрепа“ се обявиха в подкрепа на предложението за ръст на МРЗ за 2026 г.