Българите нямат доверие в институциите

Почти всички институции продължават да бъдат белязани от дълбока ерозия на доверието. Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са поставени под сериозно съмнение - това са част от изводите от януарското проучване на агенция Алфа Рисърч. Резултатите са от национално-представително проучване, реализирано в периода 15-23 януари, сред стратифицирана по тип населено място извадка и квота по пол, възраст и образование. Анкетирани са по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю 1026 пълнолетни жители в цялата страна.

Най-критично ниско е доверието в съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира равенство пред закона и справедливост. 43-то НС, въпреки формално широкото представителство на вота на гражданите с участващите в него осем партии, стартира с одобрение от едва 11% и неодобрение от 46%. Макар, че продължава да е една от относително най-популярните публични фигури, отношението към президента също остава силно поляризирано – 29% положително срещу 34% отрицателно, посочват от Алфа Рисърч.

Два месеца след формирането си, вторият кабинет "Борисов" се ползва с доверие от 24%, срещу 36% недоверие.

Към настоящия момент най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него, радващи се на висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21,4%) и Томислав Дончев (18,7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър Москов (21,1%) и Ивайло Калфин (15,7%).

Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност, участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти.

ГЕРБ (23,2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11,4%), която спада до своеобразно електорално дъно. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.

Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко изглежда се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат, електоралната подкрепа за блока бележи лек ръст (6,5% от общия брой избиратели. Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5,1% и 2,9%.