Първо по рода си изследване установява, че космическият прах може да е необходим за живота

Космическите прахови частици може да са ключови за изграждането на основните елементи на живота, показва новаторско изследване. Учени от Университета Heriot-Watt в Единбург, в сътрудничество с екипи от Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия, и Университета на Вирджиния, САЩ, са доказали, че минералният прах действа като катализатор, пише Independent.

Това помага на прости молекули да образуват сложни съединения, потенциално поддържащи живота, дори във вакуума и екстремния студ на космоса. Тяхното изследване, публикувано в "The Astrophysical Journal", установява, че повърхностните реакции между често срещани космически молекули като въглероден диоксид и амоняк са ефективни само при наличие на прах.

Тези реакции образуват амониев карбамат – съединение, което се смята за химичен предшественик на уреята и други молекули, необходими за живота. Професор Мартин МакКустра, астрохимик от Университета Heriot-Watt, споделя: „Прахът не е просто пасивен фон в космоса. Той предоставя повърхности, върху които молекулите могат да се срещнат, да реагират и да образуват по-сложни видове. В някои региони на космоса тази прахова химия е предпоставка за създаването на молекулните градивни елементи на живота. Сега знаем, че повърхностните реакции протичат ефективно – по-бързо – с прах, отколкото без него.“

В лабораторията на д-р Алексей Потапов в Йена „прашни сандвичи“ от тънки слоеве въглероден диоксид и амоняк, разделени от слой порести силикатни зърна, произведени чрез лазерно изпаряване, са създали реалистичен заместител на космическия прах.

Когато пробите били замразени при минус 260°C (условия, подобни на междузвездни облаци) и след това затоплени до около минус 190°C (условия, характерни за еволюцията на тези облаци в протопланетарни дискове), молекулите се разпространили през праховия слой и реагирали, образувайки амониев карбамат.

Без праховия слой учените установили, че ледените молекули не реагират толкова добре. Екипът идентифицирал това като пример за киселинно-основна катализа, включваща пренос на протони – за първи път подобна химия е наблюдавана при симулирани космически условия.

„Резултатите предполагат, че праховите зърна играят много по-активна роля в астрохимията, отколкото се смяташе досега. Движещи се през междузвездни облаци и протопланетарни дискове, тези частици може да осигуряват микро-средите, където молекулите се срещат и еволюират в по-сложни форми.“, споделя д-р Потапов.

„Показахме, че прахът може да стимулира химията, необходима за изграждането на по-сложни органични вещества, дори при изключително ниски температури. Това може да е начинът, по който природата преодолява суровостта на космоса, за да стартира химията, която в крайна сметка води до живот.“, допълва МакКустра.

Изследователите планират да проучат дали други молекули могат да се образуват по същия начин и дали тази прахово-задвижвана химия се случва днес в протопланетарни дискове, където се раждат нови планети.