Галъп: Поне пет партии влизат в следващия парламент

Две седмици преди предсрочния парламентарен вот Галъп огласи нови данни за предварителните нагласи, които определят конфигурацията на следващия парламент. В него ще влязат със сигурност пет партии, големи шансове има и Патриогичният фронт, сочат резултатите от изследването. Очаква се да гласуват около 3,4 милиона избиратели. От тях за ГЕРБ биха гласували 35,9%, за БСП - 18,3%, за ДПС - 14,2%, за България без цензура - 5,8%, за Реформаторския блок - 5,6%, за Патриотичния фронт - 4,9%. С по-малки шансове да преминат бариерата са  АБВ - 3,6% и "Атака" - 3,4%, сочат още резултатите от изследването,

Изследването е проведено между 12 и 18 септември чрез пряко интервю по домовете сред 1010 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.

Данните отразяват валидните към средата на септември електорални нагласи сред онези, за които може да се очаква, че със сигурност ще гласуват. Те не са прогноза за резултата от изборите. До края на кампанията са възможни размествания, уточняват от агенцията ГЕРБ би могъл да разчита и на известна периферия, докато при БСП това е по-трудно. ДПС също би могъл в деня на изборите да има и по-висок резултат, поради спецификите на вота за партията от чужбина.

Масовите очаквания на обществото са за победа на ГЕРБ на изборите. Отчетливо (и трайно в последните месеци) мнозинство от 59% обаче е на мнение, че не би било добре за страната Бойко Борисов да бъде премиер. На обратното мнение са 24%. За разлика от 2009 г. лидерът на ГЕРБ вече е познат като ръководител на изпълнителната власт и резултатите от тази му функция не се възприемат положително от близо 3 милиона и половина избиратели. Доминират нагласите за коалиционен формат на управление - 56%, като за еднопартиен кабинет се обявяват 12%. Нагласите за коалиционно управление доминират включително и сред привържениците на ГЕРБ.

Песимизъм за бъдещето

Към началото на есента обществото проявява традиционен скептицизъм към политиците и тревожност. Вижда се очакване за съгласие сред политическия елит и стабилност на страната.

Характерният за българското масово съзнание песимизъм за посоката на развитие на страната запазва високите си (макар и не пикови) стойности - 70%, отбелязват авторите на изследването. Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от изборите - 54% са на мнение, че те няма да променят нищо, 26% очакват подобрение, а 7% - влошаване. За първи път след 1996-7 г. мнозинството българи - 61% споделят мнението, че страната се намира във финансова катастрофа. Това мнение доминира включително и сред привържениците на БСП. Подобна нагласа надхвърля казуса "КТБ" и говори за лесна експлозивност на масовите нагласи, в случай, че банковата система не бъде оздравена радикално.

Доверие и недоверие в правителството

Служебните министри закономерно още не се ползват с висока разпознаваемост. По-висока е тя при служебния премиер проф. Георги Близнашки, който има доверието на 18% от запитаните. По правилоу сред политическите фигури недоверието превишава доверието, а с най-висок дял положителни оценки са личности, които не участват толкова пряко в ежедневния политически процес.

Доверието и недоверието в служебното правителство са сходни с тези към кабинета "Орешарски" в последния му месец. 15% от избирателите декларират доверие в кабинета, а 70% не му се доверяват. Мнозинството от анкетираните смятат, че този кабинет за зависим от ГЕРБ. Разбираемо, на противоположното мнение тук са привържениците на ГЕРБ. Мнозинство респонденти споделят също така мнението, че служебното правителство трябва да потърси отговорност от правителството на Пламен Орешарски. Изключение тук правят привържениците на БСП.