За какво трябва да внимава бъдещото правителство

Икономиката, банките и Русия - това са основните предизвикателства пред второто правителство на Бойко Борисов. Но най-трудната му задача ще бъде как да оцелее, твърдят международни анализатори, до които "Дойче веле" се допита.

„Това ще бъде петият кабинет в България за последните две години, така че стабилността на правителството ще бъде основната грижа за новия премиер,“ казва Отила Данд, вицепрезидент на мозъчния тръст Teneo Intelligence. Коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок няма нужната подкрепа в парламента и затова трябва да разчита на още две партии – Патриотичния фронт (ПФ) и АБВ на бившия президент Георги Първанов. Това, според Economist Intelligence Unit, анализаторското звено на списание Economist, е рецепта за нестабилност и ще затрудни работата на новото правителство. От Oxford Analytica, друг британски мозъчен тръст, добавят, че искрата на протеста от изминалите две години може да пламне отново – нещо, което накара миналото правителство на Борисов да подаде оставка.

Освен че застрашава оцеляването на самия кабинет, широката коалиция ще възпрепятства и способността на правителството да приложи непопулярни структурни реформи, казва Лора Чакърова, политически наблюдател в американското анализаторско звено IHS. Според нея, Борисов ще трябва да направи твърде много компромиси и отстъпки към неофициалните коалиционни партньори от АБВ и ПФ, за да си гарантира тяхната подкрепа. Въпреки че започва работа в подобна политически нестабилна обстановка, новият кабинет има няколко неотложни задачи от самото начало, според международните наблюдатели. На първо място това е стагниращата икономика.

Една от най-бавно съвземащите се в Европа

„Прогнозите за икономическия растеж за следващите две години изглеждат, най-меко казано, анемични и подобряването на икономиката ще бъде сред основните предизвикателства пред новото правителството,“ казва Отила Данд. Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) понижи оценката си за икономическия растеж на България до 1,2 процента за тази година - от 1,7 на сто в предишната си прогноза от пролетта. Особено силно е занижена прогнозата за догодина – от 2 процента на 0,6 на сто, а през 2016 година България ще отбележи ръст от само 1 процент, предвижда Европейската комисия.

Причината за слабия икономически растеж, според комисията, е слабото външно и вътрешно потребление. Но докато прогнозите сочат, че външната среда ще започне да се подобрява догодина, което ще увеличи и търсенето на български стоки навън, то активността на българските потребители ще остане ниска на фона на стагниращия пазар на труда, четем още в прогнозата на ЕК. Така през следващите две години България, която е най-бедната страна в Европейския съюз, ще бъде и сред най-бавно растящите икономики в Европа.

Тежкото наследство "КТБ"

Международните анализатори коментират и друга актуална тема, която ще бъде сред първите предизвикателства за Бойко Борисов – фалитът на КТБ. Макар от миналата седмица банката вече да е без лиценз и изплащането на депозитите да започва от следващия месец, банковите сътресения ще имат по-дълготраен ефект върху България. Според Лора Чакърова, новото правителство „ще трябва да върне доверието на инвеститорите в банковата система и в независимостта на надзорните органи.“ Това е от голямо значение за икономиката, тъй като разклатеното доверие в България задържа на ниски нива чуждестранните инвестиции. Затова, според Чакърова, новото правителство трябва да постави акцент върху подобряването на бизнес средата в България чрез осигуряването на регулаторна стабилност и привличането на инвестиции.

В геополитически план, вторият кабинет на Борисов ще трябва да работи в още по-напрегната обстановка, особено що се отнася до отношенията с Русия. Според Oxford Analytica, влошените отношения между Русия и Европейския Съюз вредят особено много на България. Така съдбата на газопровода "Южен поток", който в момента е заложник на геополитически битки, ще бъде едно от големите главоболия за новото правителство, пишат от Oxford Analytica. Като цяло обаче, „новият кабинет ще се стреми да върне България обратно в ориентацията ѝ към ЕС и да ограничи лобистките интереси на Русия,“ коментира Чакърова.