Защо Анкара чакаше с нетърпение безвизовия режим с ЕС

Анкара очакваше с нетърпение вчерашното решение на Европейската комисия да препоръча на Европейския парламент отпадането на визите за 75-те млн. турци. Те ще имат право на 90 дни безвизов престой в 22-те страни от Шенгенското простанство. Извън него са Великобритания, Ирландия, Гърция, Кипър, Румъния и България.

Актът се оценява и като издаване на „удостоверение за демокрация“ на Анкара, което кара мнозина в Европейския парламент да скърцат със зъби, отбелязва френският „Фигаро“. Най-войнствено настроен е бившият белгийски премиер Ги Ферхофстад, президент на алианса на демократите и либералите, който се противопоставя на шантажа.

„Ако страните от ЕС или Европейският парламент кажат „не“ (на безвизовия режим), това е краят на споразумението за реадмисия (на мигранти)“, казват обаче управляващите в Турция.

Визите са политическата цена на споразумението между ЕС и Турция за спиране на потока мигранти и бежанци към Гърция. Страните от ЕС потърсиха вратичка чрез механизъм за отмяна на либерализацията на визовия режим при случаи на нарушения.

Германия и Австрия, където има големи турски общности, се опасяват от увеличаването на незаконно пребиваващите турски граждани след изтичането на 3-месечното право на престой без виза. Има опасение и от вълна от молби за убежище от кюрди, бягащи от сблъсъците между турската армия и Кюрдската работническа партия. Заради тези две възможности беше приета френско-германската формулировка за условията за възстановавянето на визовия режим.

ЕК отправи дълъг списък препоръки към Турция като условие за отпадането на визите. От тях са изпълнени 72 критерия, 5 ключови обаче остават неизълнени. Сред тях са борбата с корупцията и борбата с тероризма. 

Премахването на визите не е празен чек за турските власти, който им позволява да пренебрегват демокрацията и свободата на изразяването“, предупреди групата на Европейската народна партия, най-голямата в ЕП.

В същото време споразумението с Турция е жизненоважно за европейците за преодоляването на най-тежката бежанска криза от Втората световна война насам, отбелязва френското издание. Европейските страни се опитват да поправят щетите и да засилят защитата на външите си граници. Задачата е сложна - страните отказват решенията на общността, защото мнозина ги смятат за отказ от суверенитет.

Европейската комисия бе принудена да предложи в сряда корекции на съществуващите правила в Дъблинския регламент за даването на убежище в опит за намиране на баланс. Правилото остава: приемането на бежанците и на молбите за убежище е отговорност на първата приемаща страна от ЕС. Дъблинското споразумение обаче не е проектирано, за да спре мощната мигрантска вълна. Италия и Гърция, които са на първата линия (и първи приемащи страни в ЕС), оставиха пристигащите нелегални мигранти да продължат, без да ги регистрират. Последва въвеждането на контрол на националните гравици на страните, които мигрантите искат да пресекат. ЕК призова за „общностна“ политика в кризата с търсещите убежище, но идеята беше отхвърлена. Комисията предвиди механизъм за солидарност и въвеждането на глоба от 250 000 евро за бежанец като наказание за страните-„егоисти“, които отказват да приемат своята квота за бежанци. Шансовете за успех и на това предложение обаче са малки. „Идеята за наказания вече беше отклонена преди няколко месеца от страните-членки“, припомня европейски дипломат.

Солидарността също няма да е абсолютна, тъй като Великобритания, Ирландия и Дания могат да отхвърлят новите правила и да поискат прилагането на старите разпоредби.