Казват, че задкулисието вече го няма

Кадровата интрига по върховете на МВР и службите за сигурност се сдоби с една на пръв поглед благоприятна развръзка. Само че същинската криза далеч не е приключила, предупреждава в коментара си за Дойче веле Ясен Бояджиев.

Един всеобщо харесван и одобряван министър на вътрешните работи си отива. Но пък на негово място идва друг, не по-малко харесван и одобряван. И, като бонус, на двама нехаресвани началници в службите за сигурност им е поискана и получена оставката. Какво повече можем да желаем? С „гениалния си политически инстинкт” премиерът светкавично „сне всички напрежения” - „точката е поставена”, „темата е затворена”, „кризата е приключена”.

Такова успокоително за публиката и самоуспокояващо за самите тях внушение излъчват от петък насам управляващите. Но освен че прекалено опростява случилото се, това внушение е доста прибързано и в крайна сметка - лъжливо. Защото в случая става дума не толкова за криза на доверието между един министър и един премиер, между различни групи в една партия или между партиите в една коалиция. Основната криза е в доверието на обществото към днешното управление.

Големият въпрос

Голяма част от българското общество отдавна ясно е идентифицирала българския „проблем на проблемите”, с който по един или друг начин са свързани всички злини - модела на срастване на политическа, икономическа, съдебна и медийна власт, овладял цялата държава, за да източва безпрепятствено и безнаказано публичните ресурси. Моделът „Кой”, олицетворяван от работещи в частен интерес „независими” институции и служби за сигурност, от „гнилите ябълки” в проядената от зависимости съдебна система, от Пеевски и медийните му „бухалки”, от многомилиардната, платена от данъкоплатците афера КТБ. Моделът, срещу който през юни 2013 година въстанаха стотици хиляди.

За да оцелее, правителството трябва да спечели доверието и подкрепата на обществото. Което означава с действията си да покаже, че има желание и воля да разбие модела „Кой” и да разсее съмненията, че самото то (или части от него) е свързано с този модел. Прави ли го обаче? Именно това е големият въпрос около станалото през последните дни.

Отговорът на управляващите

Ето как отговарят на този въпрос управляващите.

„Има задкулисие? Глупости! Тези, които ме познават, знаят, че съм неуправляем”, уверява премиерът.

„Премиерът затвори темата за всякакви спекулации, внушения и интерпретации за това как всъщност имаме някакви зависимости”, уверява неговият заместник в партията.

„Няма разумно обяснение, което да обоснове някаква зависимост на премиера от ДПС”, уверява заместничката му в правителството и бъдещ вътрешен министър.

„Решението на премиера снема внушенията за задкулисие в отношенията с ДПС. Надяваме се, че тези решения са поставили точка и за шлифера му, и за каквито и да е други части, които някой, бог знае кой, държи”, уверява в пълно единодушие с управляващите лидерът на опозиционното Движение за права и свободи.

А бъдещият министър на вътрешните работи обяснява нестихващите съмнения така: "Ние прекалено много си задаваме този въпрос, защото сме травмирани от предишното задкулисие в българската политика”.

Съмненията

Засега обаче няма признаци задкулисието в българската политика да е станало „предишно”. Напротив.

Най-напред - в това отношение историята със смените и оставките по върховете на МВР и ДАНС засега не обяснява и не доказва нищо. Но остават куп „травмиращи” въпроси. Кому и защо беше нужно да се стига до тази ситуация? Защо двамата, инсталирани от модела „Кой” началници не бяха отстранени много по-рано? Защо внесеният от министъра на вътрешните работи закон бе променен в последния момент така, че те да бъдат съхранени? Защо трябваше без никакви сериозни аргументи да бъде жертван един от най-реформаторски настроените, един от малкото започнали реални реформи министри?

Да, неговата бъдеща заместничка е сред най-интелигентните и будещи доверие политици на ГЕРБ. Но познанията ѝ за МВР се изчерпват горе-долу с адреса му и затова е ясно, че решенията и назначенията ще са на премиера. Тъй че ще трябва да повярваме на човека, за когото двамата, подали сега оставка, ту са „олигофрени” и „за ареста”, ту „се стараят” и „работят почтено”. А има и още нещо: фактът, че са отстранени посредниците, обслужващи една зависимост, все още не означава, че е отстранена и самата зависимост.

Заради всичко това

С това „травмиращите” съмнения не се изчерпват. Защо, например, важни за обществото теми си остават табу за премиера. Самият модел „Кой” за него сякаш не съществува. Както и нарицателното за този модел име Пеевски.

Основните фигури в „независимите” регулиращи и контролиращи органи са непокътнати. Ако няма как да бъдат отстранени или накарани да напуснат сами, биха могли поне да бъдат принудени да отговарят публично за действията и бездействията си. В аферата КТБ, например. Никой обаче (с малки изключения) не им задава тези въпроси.

Комисията за финансов надзор, например, вместо да санкционира „свързаните лица” по веригата на източването, води война с критиците на Пеевски и глобява търсещи истината медии. Прокуратурата пък преследва и тормози най-активните и последователни в изобличаването на модела „Кой” граждани, но отказва да се задълбочи във видимите с просто око несъответствия между стандарта на живот и данъчните и имотните декларации на Пеевски. Медиите, които на книга не са на Пеевски, отново са в любвеобилен съюз с премиера, докато размахват „бухалки” срещу критиците и опонентите му. Сякаш живеем в държавата на Путин, а не в управлявана от „реформаторско” мнозинство страна от ЕС.

И накрая, най-важната от всички реформи - съдебната - също е поставена пред голяма „травмираща” въпросителна. Вече е ясно, че заради единната съпротива на най-голямата партия в мнозинството и на главния прокурор, България няма да има независима прокуратура за борба срещу корупцията по върховете на властта по румънски модел. Впрочем, и за съдебната реформа от премиера няма да чуете нито дума по същество.

Заради всичко това кризата в доверието на обществото към днешното управление, която е и в основата на актуалната интрига по върховете на МВР и службите за сигурност, далеч не е приключила, а е по-скоро в разгара си.