Какво не каза изчезналият Станишев

„Новата роля, в която влизам, е продиктувана от новата ситуация и в Европа, и в страната”. Така преди почти два месеца вече бившият председател на БСП Сергей Станишев обясни неочакваното за съпартийците му заминаване за Брюксел като евродепутат. От тогава досега особено значими заслуги на европейската сцена, които да бъдат приписани на лидера на ПЕС, не се забелязват. Половината от изказването му обаче се оказа вярно. Новата ситуация в страната изтика на заден план не само Сергей Станишев, но и партията му.

След оставката на кабинета „Орешарски“ и проведената с последни сили вътрешна надпревара кой да заеме мястото на несменяемия 13 години лидер, БСП изчезна от хоризонта. Едва в последните дни няколко от функционерите на левицата съобщиха, че служебното правителство е влизане с взлом на ГЕРБ във властта. Теза, която бе изговорена много преди тях от доскорошни опоненти на БСП и ДПС - активни участници в протестите срещу управлението на двете формации.

Сринатата партия

Тоталното потапяне на левицата има своето логично обяснение – имунитетът на партията е сринат. Новото ръководство, уж постигнато с апаратни хватки, е поверено в ръцете на „сигурен“ човек, но пък изборите приближават, а колкото и обигран да е във вътрешнопартийните интриги новият лидер, овладяването на толкова голям жив организъм е занимание трудно. Още по-трудно става, когато върху приемника тегне сянката на предшественика.

В този смисъл не без основание са редицата съмнения, че Михаил Миков е кандидатура на Сергей Станишев и негов опит да упражнява властта в партията „през ръка“. Очакванията в БСП бяха, че в нея нищо няма да се промени, а гласът зад кадър все пак ще бъде този на вече бившия им председател. Дали предположенията ще се окажат верни, ще покаже времето. На този етап безспорен е един факт. Виждайки „новата политическа ситуация в страната“, лидерът на ПЕС удобно намери свои ангажименти в чужбина, за да не понася никакви вътрешни удари.

Честите изявления на Станишев от името на кабинета "Орешарски" бяха заменени с неговото пълно мълчание в момента, когато стана ясна датата за оставка на правителството. При гласуването ѝ пък тържествени речи от идеолога на управлението липсваха. Въпреки факта, че по обективни причини те не можеха да бъдат направени от парламентарната трибуна, доскорошният председател на БСП не се възползва от нито една друга възможност да защити творението си.

Обилните пресконференции изчезнаха. Словоохотливото обяснение за неговата лична, партийна и държавническа отговорност се оказаха излишни. За сметка на това, когато потъващият кораб на кабинета Орешарски се оказа напълно обречен, лидерът на БСП се зае да спасява мястото си в партията. Абдикацията му от поетия пред избирателите на социалистите ангажимент, че ще брани България от ГЕРБ (в което се кълне от 2009 година насам) пък се оказа решаваща. И така той загуби поста си и там. Въпрос на време е да загуби и влияние, в смисъл - последната реч на бившия председател на левицата няма как да не бъде асоциирана с описанието на Маркес за „дъх на разложено величие“. Но това е тема на съвсем други размишления.

За терлиците и премълчаното

Преди да се скрие от погледите и най-вече от личната отговорност, за която Станишев неведнъж е говорил с убеденост, той разказа на съпартийците си колко важна за него е БСП. На партийния конгрес, на който сдаде властта, експредседателят на социалистите се разплака театрално, сподели непреходната и огромна ценност на подарени му от симпатизанти терлици и се похвали с редица успехи. Нито тогава, нито по-късно обаче той направи опит да изговори състоянието, в което остави държавата.

Година след като каза, че в страната има олигархичен кръг между „КТБ, Делян Пеевски и медиите, свързани с него“, Станишев не каза какво се случи с този кръг и защо се стигна до затварянето на Корпоративна търговска банка. Не каза и какво бе участието на държавата в тази типична криминална схема. Мълчанието му по темата е също толкова оглушително, колкото упорито отказваше да отговори на въпроса „Кой?“.

Бившият лидер на БСП стоически измълча и тоталния срив, до който доведе държавата (а и партията си) с изречението „Или избираме Пеевски, или правителството пада“. Станишев не даде обяснение защо хора с присъди получаваха постове на областни управители, при положение, че целта им трябваше да бъде борба с „мутризацията в политиката“. Въпреки стотиците обещания за прозрачност, така и не бяха изяснени европейските (а и българските) проекти на съпругата му.

Отговорност за активното участие в управлението на откровено антиевропейската и неофашистка партия „Атака“ също не бе поета. Неизговорена остана и нелепата ситуация, в която парламентът на практика показа, че ЕС е непотребен и неразбираем за България – срамното гласуване за мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Цялостно обяснение и за инвазията на Русия в страната ни с „Южен поток“ – липсва. Скандалното купуване на гласове в Бобов дол и обяснението от страна на социалисти, че миньорите не четат вестници и затова трябва да бъдат „насочени“, също бе подминато от Станишев. Новото разпределяне на порциите във властта от страна на ДПС и изчезналият Христо Бисеров също бяха обвити в мълчание.

Основната заслуга

Равносметката, която трябваше да направи един от идеолозите на управлението, очевидно се оказа непосилна задача за бившия лидер на БСП.

Вместо да даде редицата отговори, които дължи за състоянието на страната, в петък Станишев написа писмо. В което каза, че ще подкрепи Кристалина Георгиева за еврокомисар, но всъщност няма да го направи. Епистоларното му послание е дълго три страници. И в него няма нищо конкретно, освен поредните намеци за вредността на ГЕРБ и кухи фрази, уж ангажирани с благото на страната.

Възможност за въпроси няма. Впрочем - сред липсващите отговори на изчезналия Станишев се крие една основна заслуга на вече бившия председател на БСП – предстоящият мандат на ГЕРБ…

Източник: "Дойче веле"