Кой казва, че няма за кого да се гласува?

Кой казва, че няма за кого да се гласува?

Добра новина от България: позициите на основните политически сили все пак успяха да се откроят. Партиите прокараха три ясни разделителни линии, които много ни улесняват в избора за кого да гласуваме тази неделя.

Два дни преди европейските избори победителят все още не е известен, но известно стана нещо друго - клишето, че всички били еднакви и нямало за кого да се гласува, просто не е вярно. На фона на заклинания, скандали, обиди и много, много пари, позициите на основните политически сили все пак успяха да се откроят. Поне в очите на тези, които се интересуват.

Централизирана икономика, силен протекционизъм, свободен пазар, либерални ценности, европейска солидарност, шовинизъм, християнски фундаментализъм, проруски, прозападни, авторитарни, демократични настроения... Всеки може да открие своя приоритет в изказванията на основните партии.

Европейски срещу Евразийски съюз

Шумно подновеният разговор за стратегическата ориентация на България бе неизменна част от предизборната кампания. Едни участваха в този разговор с думи, други - с мълчание. „Атака“ първа зае нишата, която други ги е срам да доближат, макар да им харесва. България да се върне в орбитата на Русия и да обърне гръб на Запада, призова Волен Сидеров. Никой друг не сподели в прав текст предложението му, но позициите по отношение на евентуално засилване на санкциите срещу Русия са достатъчно ясни. БСП, АБВ, „Атака“ и партията на Бареков са от източната страна, а ГЕРБ, ДПС и Реформаторският блок - от западната. Двете социалистически листи декларират проевропейска позиция, но също така се стараят да не отблъскват онези свои избиратели, в чиито уши още кънти залпът на Аврора. Стигна се дотам АБВ да обвини БСП в „антируска“ политика.

Най-ярката позиция в полза на европейския избор идва от Реформаторския блок - те дори призоваха за създаване на Европейски енергиен съюз, за да може Европа още по-ефективно да се противопоставя на руския натиск. Макар и да подкрепя проекта „Южен поток“, ГЕРБ също застана на страната на Европа, а лидерът Борисов директно призова копнеещите по „едно време“ да отидат на летището и да видят кои полети хващат внуците им - на запад или на изток. Единствената категорична европейска позиция от страна на управляващите дойде от ДПС. По време на честването на 25-годишнината от съпротивата на българските турци в Джебел Лютви Местан почти изкрещя, че мястото на България е в Европейския, а не в Евразийския съюз. И завърши изказването си на турски език: „Аврупа! Аврупа! Аврупа!“ (Европа - б.а.).

Възмутените срещу безразличните

Говоренето в морални категории също бе част от тази кампания. От едната страна застанаха крайните популисти Сидеров и Бареков с обещания „да изметат досегашните“ и да въздадат справедливост. Предлаганите от тях мерки често граничат с недемократичното - който иска възмездие и не се интересува от средствата, вече има за кого да гласува. Само две политически сили се възмущаваха от задкулисието, фасадната демокрация, Пеевски. Това са Реформаторският блок и АБВ. Докато за първите проблемът е в путинизирането на българския модел на управление, за вторите драмата е в това, че ДПС е превзело бившата им партия БСП. Иначе примерите, с които Реформаторите и АБВ доказваха тезите си, бяха еднакви.

Напълно обяснимо за управляващи партии, БСП и ДПС не се възмущаваха от нищо, а „страхуваха” избирателите си. БСП - с връщането на Борисов, ДПС - с ограничаване на правата на турците, както винаги. Едните си помагаха с популистката атака срещу енергоразпределителните дружества, а бездействието на институциите срещу крайните националистически акции помагаше на другите. На фона на силните думи от всички страни, ГЕРБ избра ролята на загрижения родител - „България няма време за губене“. Този лозунг бе предназначен за всички, които виждат как управлението затъва в скандали и за които първостепенен приоритет е да се прави нещо, а не да се пилее време в спорове кое е правилно и кое - не.

Градът срещу селото

Третата ясна разделителна линия бе между интересите на хората от големите градове и тези от малките населени места. Старанието на управляващите да създадат напрежение по тази ос се прояви още преди месеци, когато раздадоха близо 500 млн. лв. на общините и то най-вече на малките, управлявани предимно от БСП и ДПС. Всъщност, тази политика започна още по-рано - преди година властта тръбеше как протестите били на „онези от жълтите павета“, как „София не е България“. Най-откровеното изказване бе на зам.-министъра на отбраната от ДПС Неджми Али, който заяви пред избирателите си: „Не на България на метрото, магистралите и големите спортни зали!“. Подялбата е видна - ГЕРБ остава водеща сила в големите градове, Реформаторите остават запазена марка за елита в София и още няколко града, БСП търси „обикновения човек“, АБВ търси „необикновените“ в рамките на Столетницата, а популистите се обръщат предимно към декласираните от по-малки и по-големи градове.

Кой казва, че няма за кого да се гласува?

Анализ на Иван Бедров, публикуван в "Дойче веле"

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Генералният секретар на НАТО отхвърля идеята за отделяне на ЕС от САЩ в сферата на отбрана
Последната сделка на Nvidia има една единствена цел – запазване на доминацията в AI
Древна египетска лодка беше определена като „един от най-важните реставрационни проекти на XXI век“
Дронове нарушиха дейността на летището в германския град Хановер
Цитат на деня
Русия удължава временната забрана за износ на бензин до края на февруари
„Лучена стратегия“ или как да печелите клиенти със съдържание
Ръководителят на въоръжените сили на Швейцария: Не можем да се защитим от пълномащабна атака