Нов спад на доверието в правителството, отчита „Алфа Рисърч“

Ерозия на доверието към политическата класа, усещане за безизходица и дълбок скептицизъм към способността на политическите сили за промяна на ситуацията в страната - това показват резултати от представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 17 – 22 февруари 2014 г., чрез пряко стандартизирано интервю сред 1020 души

Обикновено, в края на зимата, обществените нагласи са по-отимистични, но в края на февруари правителството бележи нов спад на доверието (до 18%) и респективно, ръст на негативните оценки (до 53%). Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше по-широка социална база и в малките градове, и в селата, сега тя остава основно в селата (33% доверие: 44% недоверие), посочват социолозите от „Алфа Рисърч“.

Извън основните причини за спада на подкрепата – безработицата и ниските доходи – ерозията се ускорява и от радикализирането на „България без цензура“, чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове. Така, към момента, извън традиционно критичните към кабинета десни и дясно-центристки избиратели, се прибавят тези на движението на Николай Бареков (само 6% от тях имат доверие на кабинета) и негласуващите (5,5% доверие към кабинета).

Много ниско (15%) е и равнището на оптимизъм за развитието на страната, а това е важен показател за посоката на обществените настроения и политическите процеси. Под средния е оптимизмът както сред частните собственици и хората на високи ръководни позиции, така и сред най-ниско платените работници и безработните. 20% достига оптимизмът единствено сред възрастните хора и живущите на село.

Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).

Протеклите през февруари процеси на парламентарно номадство не водят до усещане за стабилизация и до ръст на доверието в парламента. Напротив, с 9% одобрение и 65% неодобрение народното представителство достига поредната критична точка в кризата на обществено доверие. В тази ситуация 63% смятат, че е по-добре да се отиде на нови избори, 34% са на мнение, че правителството трябва да продължи да работи в сегашната конфигурация.

Най-радикално настроени и най-настоятелни за провеждането на предсрочни избори са симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок, НФСБ и „България без цензура“.

Доверие в политици и електорални нагласи

Февруари бележи пореден ръст на скептицизма към политическата класа и респективно, на недоверието към стари и нови политици. В тази ситуация, въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите.

И през февруари ГЕРБ (с 16,9%) остава с лека преднина пред БСП (15,1%), но като цяло подкрепата е много сходна и битката за първото място ще е изключително оспорвана. Личните рейтинги на Борисов (21,5%) и Станишев (19,1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите.

ДПС запазва традиционните си избиратели и дори засилва мобилизацията им - до 6,9% подкрепа, след като изведе на преден план етническата проблематика. Това поведение, което има сплотяващ за симпатизантите на движението ефект, рикошира обаче твърде негативно в обществото. Само за един месец председателят на ДПС Лютви Местан трупа 8% отрицателни оценки и достига 73% неодобрение. Доста стремглаво нарастват негативните настроения към него и сред привържениците на коалиционния партньор БСП (до 66%).

С повишаване разпознаваемостта на движението на Николай Бареков и електоралния му ръст до 5,5%, три формации се очертават в конкурентни позиции за спечелването на места в Европарламента – АБВ (6,1%), „България без цензура“ (5,5%) и Реформаторския блок (5%). Те имат много различни електорални бази, но ще се конкурират всяка в своето политическо семейство за привличане на гласове от големите партии и националистите.

Нагласи към провеждането на референдум по въпросите на изборното законодателство

Преобладаваща част от българското общество (54%) подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. Положителната нагласа доминира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Делът на противниците е 15%. Около една трета, предимно най-младите възрастови групи, не изразяват мнение по въпроса.

Желанието на избирателите за по-радикални промени в изборното законодателство е съпроводено от настояване този въпрос да не се отлага във времето. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.

От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата тук е каква част от депутатите да се избират по този начин. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%), или на част от членовете на парламента (28%).

Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).

Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна – 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.