Орел, рак и щука - новият кабинет ''Борисов''

Ако се съди по имената на новите министри, форматът на бъдещото управление е "орел, рак и щука плюс още някой" - така политологът Антон Тодоров коментира обявения вчера състав на новия кабинет "Борисов".

След вчерашното обявяване на състава на новото управление, основният въпрос гласи: ще има ли реформи? И възможни ли са те изобщо при тази конструкция на новия кабинет? Едва ли, смята политологът Антон Тодоров: „Подобно на предишните две „тройни“ коалиции, и сега навярно ще имаме кабинет, съставен въз основа на електоралната аритметика, а не на базата на общи ценности и премислени намерения за дълбоки промени. Последните неминуемо ще бъдат заметени под килима, когато заработи страхът на коалиционните партньори, че правителството им може да се разпадне. Ако се съди по обявените в медиите имена на новите министри, форматът е „Орел, рак и щука плюс още някой“, твърди Тодоров. Според него, при една такава конструкция едва ли можем да очакваме напредък по отлаганите с години реформи в сфери като правосъдието, вътрешната сигурност, здравеопазването и образованието.

Странни назначения

„Изумително е на какви еквилибристики е готова българската политическа сцена при появата на възможност да влезе във властта - или по нашенски казано, да се добере до разпределението на публичните ресурси. Вижте само кой е определен да поеме Министерството на икономиката - седесарят от квотата на Реформаторите Божидар Лукарски”, посочва Тодоров. Да припомним, че Лукарски беше ключова фигура по време на Костовата приватизация, а тя - както знаем, се смята за едно от най-слабите места на това управление. В тази връзка Тодоров се опасява, че около министерство, оглавявано от Лукарски, могат се развъртят мощни корупционни схеми. Още два сюжета хвърлят сянка върху номинацията на Лукарски: изказването му, че предизборните обещания на Реформаторите били трик, както и назначението на неговата приятелка за шефка на Агенцията за българите в чужбина.

Антон Тодоров е озадачен и от номинацията на никому неизвестния активист на БЗНС Николай Ненчев за министър на отбраната. При положение, че има известна приемственост между сегашния служебен кабинет и очертаващото се коалиционно управление, номинацията на Ненчев е неуместна, още повече, че сегашният военен министър Велизар Шаламанов се отличи със своята „Визия 2020“, както и с отказа от военноавиационната обвързаност с Русия, отбелязва Тодоров. „Нещо повече - Шаламанов посочи без увъртания най-големия източник на външна заплаха за България в лицето на Русия и нейната агресия срещу страни от Черноморския басейн”, допълва политологът. Той вижда и още един „лош знак“ - включването в новия кабинет на Ивайло Калфин от проруската формация АБВ.

А съдебната реформа?

Постигнатото съгласие между ГЕРБ и Реформаторите за извършването на съдебна реформа безспорно е най-съществената част от договорените 20 приоритета, които би трябвало да залегнат и в коалиционното споразумение. “Като първостепенна цел на реформата е посочено разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета - съдийски и прокурорски. Идеята се защитава и от сегашния служебен и вероятен бъдещ правосъден министър Христо Иванов. Както знаем обаче, Конституционният съд вече постанови, че подобно разделение е мислимо само след промяна на Конституцията. Но нито ГЕРБ, нито Реформаторите са излизали с подобна идея. Тя не фигурира и в общия им проект за коалиционно споразумение“, посочва политологът Антон Тодоров.

Източник: "Дойче веле"