Парламентарни избори по области: етнос, възраст, местоживеене, заетост

След предсрочните парламентарни избори през 2013 г. разгледахме връзката между три водещи социално-икономически фактора (етнос, възраст и заетост) и резултатите на водещите партии в отделните области на страната.  Резултатите от провелите се през този месец парламентарни избори потвърждават някои от миналогодишните наблюдения – ДПС печели от фактора „етнос”, БСП печели от фактора „възраст”, а ГЕРБ – от фактора „заетост”, пише Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

ДПС печели от фактора „етнос”

И през 2014 г. разпределението на гласовете по области остава силно повлияно от етническия произход на местното население. В областите, в които делът на самоопределилите се като турци граждани е над 30%, ДПС взима между 34,3% (Силистра) и 70,43% (Кърджали), при общ резултат на изборите за партията от 14,84%. В области със сходен социално-икономически профил като Видин и Кюстендил, в които делът на турското население е по-малък, партията получава съответно 6,64% и 1,47%.

Разпределението на гласовете по области показва, че ДПС е единствената от 4-те водещи партии, при която е изразена силна негативна корелация между дела на градското население и изборния резултат. Това означава, че колкото по-малък е делът на населението в градовете в една област, толкова по-висок е изборният резултат на ДПС.

БСП печели от фактора „възраст”

БСП е единствената партия, при която се наблюдава положителна корелация между възрастовата структура на населението в повечето области[2] и неговата склонност да гласува за дадена партия. Най-силните си резултати партията постига именно в области[3], в които коефициентът на възрастова зависимост на населението над 65 г. към това на възраст 15-64 г. е над 33%. Това означава, че в тези области на всяко лице на възраст над 65 г. се падат по три или по-малко лица в активна възраст.

Най-силният си резултат БСП постига в област Видин, където получава 27,93% от гласовете. В същото време, въпреки че връзката между възрастта на населението в отделните области и склонността му да гласува за БСП остава силна, партията не успява да спечели в нито една от споменатите девет области. На предишните предсрочни парламентарни избори партията спечели в осем от тях.

ГЕРБ печели от фактора „заетост”

ГЕРБ е единствената от четирите разглеждани партии, при която е налице положителна корелация между заетостта в отделните области[4] и дела на гласовете за партията. Единствената партия, при която тази зависимост е отрицателна, е БСП, а по отношение на резултатите на РБ и ДПС не се вижда връзка със заетостта.

При ГЕРБ се наблюдава и най-ясно изразената положителна връзка между дела на градското население в отделните области и резултата на партията в нея – в по-силно урбанизираните области  ГЕРБ получава по-голям дял от гласовете.

Реформаторският блок

Резултатите на РБ на предсрочните парламентарни избори в отделните области не показват наличие на ясна връзка (положителна или отрицателна) между получените гласове и разглежданите в този материал социално-икономически показатели, характеризиращи етническата принадлежност, големината на населеното място, възрастовата структура и ситуацията на пазара на труда.